— Държа на принципа на пълната конфиденциалност, независимо от заплащането. И дума няма да излезе от мен за посещението ми тук — рече Аомаме и пъхна неотворения плик в сака си. — Разписка ще желаете ли?
Нула номер поклати глава:
— Няма нужда. Това си е между нас. И в данъчната си декларация не е необходимо да го вписвате.
Аомаме кимна безмълвно.
— Сигурно много усилия ви коства — подметна Нула номер, сякаш търсеше допълнителна информация.
— Повече от обикновено.
— Но и той не е обикновен човек.
— И аз така мисля.
— Абсолютно незаменим е — каза онзи. — От много време се мъчи с ужасни физически болки. Като да е поел всичките ни страдания и болки върху себе си. Надяваме се поне малко облекчение да сте му донесли.
— Не мога да кажа нищо със сигурност, тъй като не съм запозната с основната причина за болката му — отвърна Аомаме, като подбираше внимателно думите си. — Но съм убедена, че болката му поне малко е намаляла.
Нула номер кимна:
— Вие направо изглеждате изтощена.
— Вероятно съм — съгласи се Аомаме.
Докато двамата разговаряха, Конската опашка си седеше до вратата и безмълвно оглеждаше стаята. Лицето му бе неподвижно; само очите му шареха. Изражението му не се променяше дори за миг. Тя така и не можеше да прецени дали изобщо чува разговора им. Усамотен, мълчалив, нащрек, наблюдаваше от кой облак може да изскочат вражеските изтребители. Щеше да ги забележи още докато са малки колкото макови семена.
След известно колебание Аомаме се реши да попита Нула номер:
— Изобщо не ми влиза в работата, но това, че пиете кафе и ядете сандвичи с шунка, не се ли явява нарушение на религиозните ви убеждения?
Нула номер се извърна да огледа каната с кафе и подноса със сандвичите на масата. После по устните му премина съвсем бегла усмивка:
— Религията ни не съдържа подобни строги предписания. Поначало алкохолът и тютюнът са забранени, съществуват и определени ограничения спрямо секса, но по отношение на храната имаме относителна свобода. През повечето време ядем само най-проста храна, но няма изрична възбрана върху кафето и сандвичите с шунка.
Аомаме кимна, но се въздържа да изкаже мнение по въпроса.
— Вярата събира най-различни хора, което, естествено, налага необходимостта от известна дисциплина, но ако човек обръща прекалено голямо внимание на формалностите, може да изгуби от очи първоначалната цел. Постулатите и доктрините са в крайна сметка само средства. Важното е не рамката, а онова, което се съдържа в рамката.
— И вашият Вожд осигурява съдържанието, което изпълва рамката.
— Точно така. Той чува гласовете, които ние не можем да чуем. Той е специална личност. — Нула номер пак се взря в очите на Аомаме, след което каза: — Много ви благодарим за всичкия труд, който положихте днес. За щастие, и дъждът престана.
— Гръмотевиците бяха ужасни — рече Аомаме.
— Да, много — съгласи се Нула номер, макар видимо да не се вълнуваше особено от гръмотевици и дъждове.
Аомаме му отправи кратък поклон и се отправи към вратата със сак в ръка.
— Един момент, ако обичате — викна зад гърба й Нула номер. В гласа му имаше известна острота.
Аомаме се закова на място в средата на стаята и се извърна. Сърцето й издаде остър сух звук. Дясната й ръка небрежно се премести към бедрото й.
— Постелката — каза младият мъж. — Забравихте си постелката за йога. Остана на пода в спалнята.
Аомаме се усмихна:
— Той сега спи дълбоко, легнал на нея. Не можем да го избутаме и да я извадим изпод него. Ще ви я подаря, ако ви харесва. Не е скъпа, а върши много работа. Ако не ви трябва, изхвърлете я.
Нула номер се замисли за миг и най-сетне кимна:
— Още веднъж ви благодаря. Сигурен съм, че сте много уморена.
Когато Аомаме наближи вратата, Конската опашка се изправи и я отвори. После й се поклони кратко. Този така и не каза нито една дума, рече си Аомаме. Отговори на поклона му и понечи да мине покрай него.
В този миг кожата й бе пронизана от мощен импулс, като силен ток. Ръката на Конската опашка се насочи светкавично към дясната й ръка. Бе бързо, точно движение, с каквото се лови муха във въздуха. Аомаме ясно си представи какво се случва в момента. Всеки мускул в тялото й се стегна. Тръпки я полазиха и сърцето й прескочи. Дъхът спря в гърлото й и ледени насекоми взеха да се разхождат нагоре-надолу по гръбнака й. В мозъка й проблесна гореща бяла светлина: Хване ли този дясната ми ръка, няма да мога да се добера до пистолета. И тогава нямам никакъв шанс да го победя. Той усеща. Усеща, че съм извършила нещо. Интуицията му подсказва, че в хотелската стая е станало нещо. Не знае какво, но знае, че не е трябвало да се случи. Инстинктът му говори „Спри тази жена“ и му заповядва да ме събори на пода, да се тръшне целият отгоре ми, да ми изкълчи рамото. Но той притежава само инстинкт, без никакво доказателство. И ако чувството му се окаже погрешно, яко ще закъса. Друсаше го мощен конфликт, но сега вече се предаде. Тук Нула номер взема решенията и издава заповедите. Конската опашка не е достатъчно квалифициран за тази цел. И затова му се наложи да се пребори с импулса, задвижил дясната му ръка, и да прогони напрежението от рамото си. Аомаме съвсем ясно си представяше етапите, през които бе протекла мисълта на Конската опашка през тези една-две секунди.