Аомаме обаче нямаше друг избор, освен да вярва в неговите думи. Самият той изобщо не бе фанатик, а и умиращите не лъжат. И което е най-важното, думите му притежаваха истинска убедителна сила. Тежаха като някаква огромна котва. Всеки кораб носи котва, съответстваща на размерите и водоизместимостта му. А този човек, колкото и отвратителни да бяха делата му, наистина й напомняше на огромен кораб. На Аомаме не й оставаше друго, освен да признае този факт. Като внимаваше да не я види шофьорът, Аомаме измъкна „Хеклер & Кох“-а изпод колана си, постави го на предпазител, пусна го в торбичката и по този начин се освободи от 500-грамов солиден смъртоносен товар.
— Ама яко гърмеше одеве, а? — опита се да я заприказва водачът. — А пък и дъждът беше направо невероятен.
— Гърмеше ли? — попита Аомаме. Лично на нея й се струваше, че това е било много отдавна, а не само преди някакви си тридесет минути. Да, май наистина бе гърмяло. — Да, невероятни гръмотевици бяха.
— А в прогнозата нямаше и дума за буря. Очакваше се прекрасен ясен ден.
Тя се напъна да раздвижи мозъка си. Длъжна съм да кажа нещо. Но нищо хубаво не ми идва наум. Съзнанието ми още е в мъгла.
— Те, метеоролозите, кога ли пък са познавали — рече Аомаме.
Шофьорът й хвърли поглед в огледалото за обратно виждане. Да не би пък да имаше нещо странно в изговора й? После онзи рече:
— Разправяха, че улиците прелели и наводнили релсовия път на метростанцията Акасака-Мицуке. Понеже дъждът бил концентриран в много малък район. Та се наложило да спрат метрото по линиите Гиндза и Маруноучи. По новините го съобщиха, по радиото.
Поройният дъжд е наложил спиране на влаковете на метрото. Какво влияние би имало това върху действията ми? Уф, няма ли тоя мой мозък най-после да се размърда? Трябва първо да стигна до гара Шинджуку и да прибера пътната и дамската си чанта от монетното гардеробче. После да се обадя на Тамару за инструкции. Ако от Шинджуку ще трябва да хвана линията Маруноучи, голяма бъркотия ще стане. Разполагам с не повече от два часа, за да се скрия. Изтекат ли тези два часа, ще почнат да се чудят защо Вожда им не се събужда. Ще влязат в спалнята и ще установят, че е издъхнал. И моментално ще се задействат.
— Как мислите, дали линията Маруноучи още е затворена? — попита тя шофьора.
— Откъде да знам? Да пусна ли новините по радиото?
— Да, ако обичате.
Според Вожда бурята била причинена от човечетата. Те са съсредоточили обилния валеж в толкова малък участък в района на Акасака и са накарали метрото да спре. Може и нарочно да са го направили, поклати глава Аомаме. Нещата невинаги вървят според първоначалните намерения.
Шофьорът настрои радиото на Ен Ейч Кей, но там вървеше музикална програма — фолк в изпълнение на популярни през 60-те години японски поп певци. Аомаме помнеше бегло този жанр, тъй като го беше слушала по радиото през детските си години, но в никакъв случай не й беше любим. В интерес на истината спомените, които музиката пробуждаше, й бяха по-скоро неприятни, нежелани. Потърпя я все пак за известно време, но беше ясно, че не се канят да съобщават нищо за метрото.
— Съжалявам, но явно няма смисъл. Бихте ли спрели радиото, ако обичате. Като стигна до гара Шинджуку, ще разбера какво става.
— Там ще е лудница — рече шофьорът, докато изключваше радиото.
Както й бе предсказал шофьорът, на гара Шинджуку имаше ужасно стълпотворение. Тук спряната линия Маруноучи правеше връзка с националната железница и понеже нормалният пътникопоток бе нарушен, хора се щураха във всички посоки. Вечерният час пик бе отминал, но Аомаме и сега беше затруднена да си пробива път през тълпите.
Най-сетне успя да се добере до монетното гардеробче и да извади оттам дамската си чанта и пътната чанта от изкуствена черна кожа, където я чакаха пачките банкноти, които бе взела от касетата в банковия трезор. Извади каквото носеше в сака си — плика с пари от Нула номер, найлоновия плик с пистолета, кутийката с ледокопа — и го разпредели между дамската и пътната чанта. Остави ненужния й вече сак „Найки“ в съседно гардеробче, пусна монета от сто йени и врътна ключа. Повече нямаше да го потърси. Не съдържаше нищо, което може да се свърже с нея.