Превод от английски Ирина Ценкова
Книгата се издава под това лого, запазена марка на Егмонт.
Всички права запазени. Нито книгата като цяло, нито части от нея могат да бъдат възпроизвеждани под каквато и да е форма.
Оригинално заглавие Beneath This Man
Copyright © Jodi Ellen Malpas, 2013
All rights reserved
Снимка на корицата © Shutterstock
Превод Ирина Ценкова
Редактор Надя Калъчева
Коректор Сабина Георгиева
Издава „Егмонт България“ ЕАД
1142 София, ул. „Фритьоф Нансен“ 9
www.egmontbulgaria.com
Електронно издание, 2016
ISBN 978-954-27-1714-0
За моите дами
Първа глава
Едва събрах сили да стигна до работа днес. Минаха пет дни, откакто за последен път видях Джеси Уорд. Пет дни на агония, празнота и плач.
Всеки път, щом очите ми се затворят, той е там. Картините на сигурния, уверен, красив мъж, който напълно ме плени, се сменят с тези на бездушното пияно създание, което ме унищожи. Без него се чувствам разбита и празна. Той ме накара да се нуждая от него, а после изчезна.
Виждам лицето му в мрака, чувам гласа му в тишината. Не мога да избягам. Не възприемам случващото се около мен. Всеки шум е далечно бръмчене, всеки образ е размазан. Аз съм в ада. Празна. Разбита. Обзета от абсолютна агония.
Оставих Джеси, пиян и беснеещ, в панорамния му апартамент в неделя. Не се е свързвал с мен от онзи ден, когато го зарязах да крещи и да се препъва във всичко около себе си. Нямаше телефонни обаждания, нямаше съобщения, нямаше цветя... нищо.
Сам все още е редовното полуголо присъствие у Кейт, но разбира, че не трябва да говори с мен за Джеси. Мълчи си и се държи настрана. Сигурно не съм приятна компания в момента. Как е възможно мъж, когото познавам само от няколко седмици, да ме кара да се чувствам така? Но за краткото време, в което бяхме заедно, научих, че той е емоционален, буен и властен, а също така нежен, любящ и покровителствен. Този Джеси ми липсва много. Но пияният, бездушен мъж, когото открих в панорамния апартамент, не беше същият, в когото се влюбих. С радост бих приела объркващото и предизвикателно поведение, но не и грозното същество, в което се беше превърнал пияният Джеси.
Очевидно аз съм виновна, че се стигна дотам. Той ми припомни завалено, че ме е предупредил, че ще причиня големи щети, ако го напусна. Да, предупреди ме. Просто не ми обясни защо и какви ще бъдат щетите. Трябваше да го притисна повече, но бях прекалено погълната от него. Бях откъсната от всичко, заслепена от желание и се давех в силата му. Никога не съм мислила, че ще се окаже Господарят на Секс Имението, и определено никога не съм мислила, че е алкохолик. Вървяла съм със затворени очи.
Имам късмет, че успях да избегна всякакви настойчиви въпроси от страна на Патрик за проекта на господин Уорд. Когато в банковата сметка на „Рококо Юниън“ кацнаха сто хиляди паунда благодарение на господин Уорд, бях извънредно благодарна. С толкова много платени в аванс пари бих могла да залъгвам Патрик с въображаемо делово пътуване, което задържа клиента извън страната и бави проекта. Знам, че накрая трябва да се справя с това, но просто не се чувствам достатъчно силна в момента, а не съм сигурна и кога ще бъда. Вероятно никога.
Горката Кейт се мъчи упорито да ме измъкне от черната дупка, в която съм се свряла. Опита се да ме включи в група по йога, да ме води на питие в пъба и да ме занимава с украсяване на торти, но аз предпочитам да се разлагам в леглото. Тя неотклонно се среща с мен за обяд всеки ден. Не че мога да ям нещо. Достатъчно трудно ми е да преглъщам и без да се опитвам да прокарам храна покрай постоянната буца, заседнала в гърлото ми.
Сега единственото нещо, което чакам с нетърпение, е сутрешната ми разходка. Не спя, затова относително лесно се измъквам от леглото в пет сутринта всеки ден.
Утрото е тихо, а въздухът е свеж и аз отивам до мястото в Грийн парк, където се сринах изтощена в деня, в който Джеси ме помъкна по лондонските улици на един от неговите мъчителни маратони. Седя тихо и подбирам окъпани в роса стръкчета трева, докато гърбът ми се вкочани и подгизне, и съм готова да се върна бавно, за да се подготвя за още един ден без Джеси.
Колко мога да изкарам така?
Брат ми Дан се връща в Лондон утре след посещение при родителите ни в Корнуъл. Би трябвало да очаквам с нетърпение срещата си с него – минали са шест месеца, откакто го видях за последно, но откъде ще намеря сили, за да изглеждам весела?
Мобилният ми телефон започва да дрънчи на бюрото и ме измъква от бляновете ми и тупкането с молива. Рут Куин е. Простенвам вътрешно. Рут е нова клиентка и вече стана ясно, че няма да е от лесните. Позвъни във вторник и настоя за среща в същия ден. Обясних ù, че съм заета, и предложих някой друг да поеме нейния проект, но тя настойчиво заяви, че иска мен. Накрая се примири с първата възможна дата за среща, която е днес. Оттогава звъни всеки ден, за да ми напомни.