– Не очакваш ли с нетърпение тази вечер? – пита тихо Джеси, докато се храни.
– Очаквам я – казвам, без да го поглеждам.
Чувам го как въздиша тежко.
– Ава, спри да играеш с косата си! Направи го, когато Сара те попита, правиш го и сега. – Той побутва коляното ми с неговото, аз замръзвам и незабавно пускам косата си.
Оставям вилицата си.
– Съжалявам, че не се вълнувам от възможността да присъствам на празненство, на което всеки път, щом някой ме погледне или ми каже нещо, ще мисля, че иска да ме завлече горе и да ме чука.
Подскачам, когато ножът и вилицата на Джеси издрънчават в порцелана.
– За Бога! – възкликва. Той избутва чинията си грубо и с периферното си зрение виждам как масажира успокоително слепоочията си. – Внимавай с езика, Ава! – Той хваща брадичката ми и така извръща главата ми, че да го погледна. Зелените му очи преливат от гняв. – Никой няма да направи подобно нещо, защото всички те знаят, че си моя. Не казвай неща, които ме подлудяват!
Свивам се от суровия му тон.
– Извинявай!
Звуча намусено, но имам право. Те могат да си мислят всичко. Той как би могъл да знае?
– Моля те, опитай се да покажеш малко повече желание! – Той премества ръката си от брадичката на бузата ми. – Искам да се забавляваш.
При вида на неговото умолително изражение ми иде да се сритам сама. Той похарчи Бог знае колко пари за дрехи за мен, а тази вечер е специална за него. Аз съм такава неблагодарна крава. Примъквам се към него и сядам в скута му. Той, разбира се, не дава и пукната пара, че краката ми са сплетени стегнато на кръста му на бара.
– Прощаваш ли ми? – питам. Хапя долната си устна и потривам нос в неговия.
– Ти си възхитителна, когато се цупиш – въздиша той.
– Ти си възхитителен през цялото време. – Притискам се към него и запечатвам устните ни. – Заведи ме у дома! – казвам, целувайки го.
Той простенва.
– Дадено. Ставай! – изправя се и аз отпускам желязната си хватка от бедрата му.
– Какво ще правим с колата ми?
– Ще поръчам някой да я докара. – Той пренебрегва загрижеността ми и ме повежда към колата си. В скоро време вероятно ще се наложи да се придвижвам с метрото.
Чувствам се облекчена, когато най-накрая се връщаме в „Луссо“.
– Дали Кати все още е тук? – питам. Надявам се, че не. Искам да се сгуша в Джеси и да остана така за известно време.
– Не, казах ù да си тръгне, щом приключи. – Излизаме от асансьора и Джеси се опитва да пъхне ключа в ключалката с торбите ми в ръце. Най-сетне отваря и аз тръгвам след него, като взимам торбите.
– Какво правиш? – пита той и повдига вежда.
– Ще кача това в гостната стая. Не може да видиш роклята ми. – Тръгвам по стълбите.
– Остави ги в нашата стая – вика той след мен.
– Няма начин – отвръщам и влизам в любимата ми гостна стая.
Моментално вадя роклята си от чантата, слагам я на закачалка, която я окачвам на задната страна на вратата, и въздишам, докато се отдръпвам назад, за да я огледам добре. Той или ще свърши, като я види, или ще се разпадне.
Разопаковам корсета, обувките и чантата и оставям другите рокли за по-късно. Не след дълго чувам леко почукване.
– Не влизай! – бръщолевя, докато тичам към вратата и я отварям леко. Намирам ухиления Джеси, натикал ръце в джобовете.
– Ще се женим ли? – пита той.
– Искам да бъде изненада – кимам му да се махне. – Трябва да си лакирам ноктите. Изчезвай! – Той искаше да покажа повече желание, така че по-добре да не се оплаква.
Той вдига ръце.
– Добре, ще те чакам в банята. Не се бави! – промърморва и пресича площадката.
Тръшвам вратата и взимам чантата си, за да извадя портмонето с гримовете, но намирам пощата, която Клайв ми даде тази сутрин. Слагам я на скрина до вратата и се отправям към леглото, за да се лакирам.
Когато влизам в банята, намирам Джеси, който се е потопил в покрита с мехурчета вода, с възмутен израз на лицето си. Издърпвам роклята през главата си, свалям сутиена и боксерките и изражението му се променя от оскърбено в одобрително в момента, в който влизам във ваната.
– Къде беше?
– Чаках ноктите ми да изсъхнат – отговарям. Настанявам се между краката му и се облягам назад върху твърдата му гръд.
Той пуфти щастливо, сплита краката си с моите, обвива ръце около мен и заравя носа си в косата ми.
– Клайв ми даде някакви писма за теб тази сутрин. Пуснах ги в чантата и забравих за тях. Извинявай!