– Няма проблем. – Той не обръща внимание на моята загриженост. – Обичам, обичам, обичам, когато се плъзгаш мокра по мен – казва, обхваща гърдите ми и хапе врата ми. – Утре ще останем в леглото целия ден.
Усмихвам се на себе си и мълчаливо си пожелавам да можехме да направим точно това сега, но в този момент долавям как сърцето му бие в гърба ми и това ме кара да се замисля за коментара, който той направи.
– Какво беше първото нещо, което си помисли, когато ме видя?
Той мълчи известно време, след това изръмжава „моя“ и гризва ухото ми.
Аз се гърча над него със смях.
– Не вярвам.
– Наистина си го помислих и ето че сега ти си моя. – Той обръща лицето ми към своето и ме целува нежно. – Обичам те.
– Знам, че ме обичаш. Хрумвало ли ти е някога да ме поканиш на вечеря, вместо да ме преследваш, да ми задаваш неприлични въпроси и да ме притискаш в ъгъла в твоите стаи за мъчение?
Той поглежда встрани замислено.
– Не, не ми е хрумвало. Не мислех нормално. Ти ме караше да се чувствам объркан до лудост.
– Объркан за какво?
– Не знам. Ти ми влияеше силно. А това беше много обезпокоително. – Той се накланя назад и аз отново отпускам главата си върху него.
Как съм му влияела? Вълнуващо ли? Бих решила, че това е доста странно признание, но и той ми влияеше силно, което за мен също беше доста обезпокоително.
– Ти ми даде цвете – казвам тихо.
– Да, опитвах се да бъда джентълмен.
Усмихвам се.
– Това ли беше причината, когато ме видя следващия път, да ме попиташ колко силно ще крещя, когато ме чукаш?
– Устата, Ава! – смее се той. – Не знаех какво да правя. Обикновено е достатъчно само да се усмихна, за да получа каквото искам.
– Трябваше да опиташ да бъдеш по-малко арогантен. – Не ми допада идеята за Джеси, който се усмихва и получава каквото иска. На колко жени се е усмихвал?
– Може би. Кажи ми какво мислеше ти за мен? – смушква ме той, а аз се усмихвам на себе си. Може да останем тук много дълго време. – Кажи ми! – настоява нетърпеливо.
– Какво? Очакваш да те полаская ли? – подсмихвам се и получавам смушкване в хълбока. Подскачам и водата се излива от ръба на ваната. – Спри!
– Кажи ми! Искам да знам.
Поемам си дълбоко въздух.
– Почти припаднах – признавам. – И тогава ти ме целуна. Защо ме целуна? – питам и потръпвам.
– Не знам. Просто се случи. Почти си припаднала ли? – пита. Не мога да видя лицето му, но бих заложила живота си на вероятността, че се е усмихнал дяволито.
Извръщам глава назад. Да, точно както си мислех. Извъртам очи.
– Смятах, че си арогантен задник... с всичките твои докосвания, нетактични забележки и неуместно поведение. Но ти ми действаше много силно. – Все още не мога да повярвам колко сляпа съм била за имението. Бях толкова обсебена да се боря с нежеланите реакции, които имах към него, после се предадох, после отново започнах да се боря.
Той започва да прави кръгове около зърната ми с върховете на пръстите си.
– Трябваше да продължавам да те докосвам, за да се уверя, че не съм си въобразил някои неща.
– Какви неща?
– Цялото ми тяло започваше да жужи всеки път, когато те докоснех. И все още е така.
– Моето също – съгласявам се тихо. Това е най-невероятното усещане. – Знаеш ли какъв ефект имаш върху жените? – питам и разтварям дланите си върху бедрата му.
– Такъв, какъвто ти имаш върху мен ли? – Той сплита пръсти с моите. – Те спират ли да дишат за няколко секунди, щом ме видят? – Притиска устни към слепоочието ми и вдишва дълбоко. – Искат ли да ме затворят в стъклена клетка, така че нищо и никой да не може да ме нарани?
Почти спирам да дишам.
Той въздъхва тежко, а аз се повдигам и спускам заедно с гръдта му.
– Мислят ли, че животът им ще свърши, ако мен ме няма? – приключва той меко.
Очите ми се пълнят със сълзи и се опитвам да вдишам. Добре, първото със сигурност, но за другите две мисля, че вероятно са специално за мен. Това са много силни думи, като се има предвид, че се познаваме едва от месец. Този мъж беше непреклонен, но сега съм много благодарна за това. Бизнесът му и проблемът с алкохола вече са без значение. Той все още е Джеси и все още е мой.
Извръщам се по корем и се приплъзвам нагоре по гърдите му, а очите му следят моите, докато погледите ни не се изравняват.
– Открадна ми репликата – казвам меко. Имам нужда да разбере, че не само той изпитва това невероятно собственическо чувство и тази силна нужда да защитава. Откачено е за този голям, властен мъж, който ме подчини напълно и безпрекословно и който ме накара да се предам без въпроси и съмнения. И аз му дадох силата да ме унищожи напълно. Той е толкова важен за мен, колкото и аз за него. И това е просто така. – Обичам те толкова много – казвам твърдо. – Трябва да ми обещаеш, че ти никога няма да ме напуснеш.