Спирам се на най-горното стъпало и се опитвам да овладея дишането си. Все едно отново го виждам за първи път. Той изглежда невероятно в черния си костюм, снежнобялата риза и черната вратовръзка. Избръснат е и мога да видя цялата му красота, а косата му е обърната на една страна с помощта на малко гел. О, Господи, ще трябва да отбивам много атаки тази вечер.
Той все още не ме е видял. Движи се бавно, пъхнал ръце в джобовете на панталоните, и гледа в краката си. Нервен е. Моят уверен, властен бивш плейбой е нервен. Гледам мълчаливо как сяда, сплита пръсти и започва за кратко да върти палците си един над друг, а след това става и продължава да върви напред и назад. Усмихвам се на себе си. Сякаш усетил, че съм наблизо, извърта глава към мен и аз получавам директна фронтална гледка към моя поразително красив мъж в целия му блясък. Дъхът ми спира и аз стискам парапета на стълбите, за да се успокоя.
Очите му се разширяват.
– Исусе! – произнася и аз пристъпвам от крак на крак под неговия втренчен поглед. Очите ни се срещат и той бавно тръгва към стълбата. Бих тръгнала надолу, за да го срещна, но глупавите ми крака са се вкочанили и никакво убеждение не е в състояние да ги накара да помръднат. Може би ще му се наложи да ме свали на ръце.
Той се качва по стълбите и през цялото време не отделя очи от моите, а когато стига до мен, протяга ръка с лека усмивка. Аз си поемам дълбоко въздух, сграбчвам роклята си и поставям ръка в неговата, като му позволявам да ме поведе надолу. Краката ми са много по-стабилни сега, след като той ме държи.
Когато стигаме в основата на стълбището, той спира и се извръща към мен, като прокарва поглед по облеченото ми в дантела тяло. Той се разхожда бавно зад гърба ми и аз затварям очи, молейки се да не съм направила огромна грешка с моя смел избор на рокля с гол гръб. Чувам как вдишва рязко, а после топлите му пръсти докосват врата ми. Той бавно ги прокарва по гръбнака ми и завършва в основата на гърба ми. Имам чувството, че стотици иглички се забиват в голата ми кожа. После усещам горещия му дъх върху кожата си, когато целува центъра на гърба ми. Топлите му устни ме карат да се отпусна физически.
Той бавно ме заобикаля, минава пред мен и улавя погледа ми.
– Дъхът ми спря – мърмори той и с трепереща ръка ме хваща за кръста и ме придърпва към себе си. Поема устата ми нежно, като че съм дантелата, в която съм облечена.
Всичките ми възли и стегнати нерви се отпускат. Сега единственото, за което остава да се тревожа, е безкрайната опашка от жени, които ще се хвърлят в краката му. Той се отдръпва и притиска хълбоците си в корема ми. Свидетелството за силната му възбуда е ясно доловимо. Би ли ме накарал да се съблека? Навярно не и сега.
– Наистина харесвам роклята ти – казва той с лека усмивка. – Не я изпробва. Щях да запомня, ако го беше направила. – Той поглежда към дрехата с възхищение. – Винаги в дантела – повтаря думите си и впива поглед в мен. – Заради мен ли я избра?
Кимвам леко, а той отстъпва, прибира ръце в задните си джобове и започва да дъвче долната си устна, а зъбните колелца се въртят бясно, след което кимва многозначително... одобрително.
Оглежда ме от долу до горе и погледът му се спира на моите очи.
– Така както аз избрах това за теб – изрича той, вади ръка от джоба си и аз виждам нежна платинена многопластова верижка да виси от пръста му.
Едва не се задавям, когато я съзирам. Това е същото бижу, което видях на витрината на бижутерския отдел, покрай който минахме със Зоуи тази сутрин. Тя ми го посочи и то ме омагьоса на мига с пластовете платина и с огромния квадратен диамант, който висеше в края. Едва не получих инфаркт, когато прочетох малкото картонче с цената.
Очите ми отскачат към неговите.
– Джеси, това колие струва шестдесет хиляди! – ломотя. Не съм се объркала. Преброих нулите неколкократно.
Изведнъж ми става горещо, щом премествам поглед от Джеси към люлеещия се диамант, който все още виси от пръста му. Той се усмихва и минава зад гърба ми, събира косата ми и я премята през рамото ми. Сърцето ми галопира бясно в гърдите ми, когато той надява колието през главата ми и го оставя да виси на гърдите ми. Имам чувството, че е окачил огромна тежест на врата ми. Започвам да се треса.
Ръцете му се плъзгат по гърба ми и той го закопчава, а след това плъзва длани по раменете ми и целува основата на врата ми.
– Харесва ли ти? – шепти в ухото ми.
– Знаеш, че ми харесва, но... – подхващам. Посягам нагоре и докосвам диаманта. На мига ми се приисква да взема кадифена кърпичка и да изтрия отпечатъците си от него. – Зоуи ли ти каза? – Усещам гадене. Знам, че технически тя е търговец, но да каже на Джеси, че съм напълно прехласната от неприлично скъпо диамантено колие, е възползване от ситуацията. Шестдесет хиляди! За Бога!