– Не, аз помолих Зоуи да ти го покаже – отговаря. Той ме извръща в ръцете си и прокарва върховете на пръстите си по колието, а после и надолу към центъра на гръдта ми. – Ти си безумно красива – казва и целува устните ми меко.
Той я е помолил? Смея се нервно.
– На мен ли говориш, или на диаманта?
– Всичко е за теб – казва той и повдига вежда. – Винаги си била само ти.
Смехът ми утихва светкавично.
– Джеси, ами ако го загубя, ами ако... – Устните му ме принуждават да замълча.
– Ава, млъквай! – отсича. Той нежно премята косата на гърба ми. – Застраховано е и е подарък от мен. Ако не го сложиш, ще се ядосам до безумие. Ясно?
Тонът му не предполага да споря с него, но аз съм напълно объркана и дори по-нервна отпреди.
Поемам си дълбоко въздух и слагам ръце на гърдите му.
– Наистина не знам какво да кажа – гласът ми леко трепери, както и тялото ми.
– Би могла да кажеш, че ти харесва. – Устните му се извиват в ъгълчето. – Би могла да кажеш „благодаря“.
– Наистина ми харесва. Благодаря! – изричам. Протягам се и го целувам.
– Ти си повече от добре дошла, скъпа. Въпреки че колието не е толкова хубаво, колкото си ти. Нищо не е по-хубаво от теб. – Той маха ръцете ми от гръдта си. – Моята работа тук е свършена. Хайде, накара ме да закъснея – добавя. Насочва ме към предната врата и изключва музиката, след което взима ключовете и ме повежда към асансьора. Забелязвам, че стъклото е било оправено.
Вратите се отварят, влизаме вътре и виждам как набира кода. Джеси поглежда към мен и ми намигва.
– Ти си абсолютно красив – казвам замислено, протягам се и прокарвам палец по долната му устна, за да обърша червилото си. – И целият мой.
Той сграбчва ръката ми и целува върха на пръста ми.
– Само твой, бебче.
Минаваме през фоайето на „Луссо“, а Клайв ни оглежда внимателно и зяпва леко. Ръката на Джеси е здраво разположена около рамото ми и аз знам, че това е знак, че иска да бъда до него тази вечер, в което няма нищо лошо, защото нямам намерение да го оставям сам дори за миг.
Той ми помага да се кача в колата и тръгваме към имението с висока скорост. Аз съм причината да закъснее за собственото си парти, но не изглежда много разтревожен. Често хвърля поглед към мен и се усмихва леко, когато го хващам да ме гледа.
Полагам длан на твърдото му бедро и се отпускам напълно, когато той слага ръка върху моята и ме стиска успокоително. В момента съм невероятно влюбена в него и си давам сметка, че за първи път очаквам тази вечер с нетърпение. Забавният Джеси е излязъл да си поиграе и в този малък отрязък от време мога да видя безгрижния мъж, за когото всички продължават да ми говорят, но е напълно ясно, че той е такъв само когато нещата стават по неговия начин, когато правя каквото ми е казано и когато той получава каквото иска. Но аз съм изключително щастлива и доволна, когато е такъв. Определено съм на Седмото небе на Джеси.
Не се изненадвам да видя Джон на стълбите на имението, когато паркираме. Джеси ми помага да сляза от колата и ме повежда към входа, където Джон наставлява дузина мъже в униформи на лакеи. Джеси подхвърля ключовете си на Джон, който ги хваща и ги подава на един от лакеите, добавяйки точни инструкции да мести астъна само при крайна необходимост.
Махам с ръка на Джон и той ми се усмихва широко и ме възнаграждава с блясъка на златния си зъб, докато минаваме. Той е в обичайния си черен костюм, но с тази разлика, че сега е заменил черната риза с бяла и е сложил черна папионка. Очилата все още са си на мястото и той все така изглежда хладнокръвен.
– Ето те най-сетне! – паникьосаният глас на Сара е първото нещо, което атакува ушите ми, след като влизаме в имението. Тя си пробива път към нас с малки крачки, облечена в тясна червена сатенена рокля, която би могла да се определи по-скоро като втора кожа, ограничаваща сериозно движенията ù. Вероятно се е изляла в дрехата. Ако досега е имало някакво съмнение относно гърдите ù, то вече е напълно разсеяно. Те са повдигнати от роклята без презрамки и ако Сара отпусне устни, би могла да ги целуне.
Тя спира близо до Джеси и ми отправя критичен поглед. Обхождането с поглед завършва пътя си на моя врат, което не е изненадващо – колието трудно би могло да бъде пропуснато, но тя не е привлечена от красотата му. Няма начин. Явно премисля кой ми го е дал и съдейки по нейното раздразнено, напомпано с ботокс лице, вероятно е стигнала до вярното заключение. Инстинктивно вдигам ръка и сграбчвам диаманта, сякаш го пазя от нейните очи. Тя ми хвърля завистлив поглед, а после прокарва очи по облеченото ми в дантела тяло. Изправям рамене и се усмихвам сладко.