– Вече съм тук – боботи Джеси и ме притегля към себе си. Влизаме в бара и намираме Марио да инструктира екипа си. Барът е утроил размера си и аз установявам, че сгъваемите врати, които делят бара от ресторанта, са отворени и между двете помещения са разположени високи маси и столове.
– Ето, седни! – казва той, повдига ме на един стол на бара и вика Марио, а след това сяда срещу мен.
Сара сочи към листата в ръката си:
– Може ли да обсъдим...
– Сара, дай ми една минута! – Джеси я прекъсва, без да сваля очи от мен. Бих могла да го целуна. – Какво искаш за пиене?
Усещам леда, който се разнася от Сара, докато тя стои там и чака Джеси да ме обслужи, преди да ù обърне вниманието, което тя изисква. Трябва да помисля какво да избера. Може ли да пия алкохол? Джеси каза, че няма проблем, щом той е наблизо.
Марио се появява. Изглежда доста елегантен с бялата жилетка и папионката. Косата му е сресана настрани, а мустаците му са грижливо подрязани. Той се усмихва широко и си спомням сочния коктейл, който ми направи по-рано днес.
– „Гордостта на Марио“, моля! – ухилвам му се.
Той се смее силно.
– Да! – възкликва и започва да се мотае край бара. – Господин Уорд?
– Само вода, моля – отговаря Джеси и се накланя към мен за целувка. Усещам как очите на Сара пробиват дупки в мен, така че, разбира се, се подчинявам и му позволявам да прави каквото иска. Не че имам нужда от Сара, за да го направя. Той постига всичко – когато и където избере.
– Слоу джин, Марио – отсича тя кисело, а после продължава да пуфти, докато Джеси ми се наслаждава. Той не храни никакво уважение към тази жена и аз се чувствам все по-добре по тази причина. Тя дори не е заплаха.
– Джеси, наистина имам нужда от теб в кабинета – настоява.
Той изръмжава и аз си пожелавам той да я среже.
– Сара, моля те! – скърца със зъби Джеси и застава пред мен. – Скъпа, искаш ли да останеш тук, или предпочиташ да дойдеш с мен?
Не гледам към нея, но знам, че току-що е извъртяла очи, и въпреки че с удоволствие бих я подразнила още, се чувствам напълно щастлива с Марио и неговия чудесен коктейл.
– Тук ми е добре. Ти върви!
Той взима водата си и залепва устни на слепоочието ми.
– Няма да се бавя – казва, тръгва и оставя Сара буквално да подтичва на нейните двайсетсантиметрови токчета, за да е в крачка с него, но не и преди да се наведе през мен, за да вземе джина си от бара и да ми се озъби. Пренебрегвам я и приемам собственото си питие от усмихнатия Марио.
– Благодаря, Марио – отвръщам на усмивката му и отпивам, като въздишам благодарно.
– Госпожице Ава, може ли да кажа колко великолепно изглеждате тази вечер? – казва той и се усмихва доволно, а аз се червя леко.
– Марио, може ли да кажа колко дяволски прекрасен изглеждаш ти тази вечер? – отвръщам. Повдигам чашата си към дребния италианец, към когото съм много привързана.
Той залива бара с гръмогласен смях, а после очите му се втренчват в диаманта, който виси на врата ми, и отново се насочват към моите с повдигане на вежда.
– Той ви обича много, много, да?
Повдигам притеснено рамене. Внезапно се чувствам неудобно с този приятелски настроен италианец. Не искам всеки да мисли като Сара.
– Това е просто колие, Марио. – Колие, което струва шестдесет хиляди, да, но няма нужда някой да знае това. Повдигам ръка и го сграбчвам отново. Трябва да проверявам дали е там дори когато усещам тежестта му.
– Виждам, че и вие също обичате господин Уорд много – усмихва се той и допълва чашата ми. – Това ме прави щастлив.
Звукът на счупена чаша го разсейва и той отива да провери, като размахва ръце и крещи нещо на италиански.
Седя щастлива на бара и гледам как персоналът се приготвя за вечерта. Чашите се пълнят с шампанско, барът се бърше многократно, а Марио крещи нареждания, сочи тук и там и инструктира барманите. Малкият италианец е перфекционист и прави всичко както трябва. Голямата стая изглежда великолепно подредена, всичко е съчетано точно и с голямо внимание към подробностите. Висящите ниско полилеи блещукат изискано, като разпръсват мека прасковена светлина: думите чувствен и възбуждащ идват в ума ми незабавно, думи, които съм чувала и преди.
Пит се появява с поднос канапета.
– Ава, изглеждаш чудесно – отбелязва и ми поднася подноса. – Искаш ли едно?
Долавям невероятния аромат на пушена сьомга и забелязвам малки, тънки питки, намазани с крема сирене.