– А, Пит – слагам ръка на стомаха си, – стомахът ми все още е пълен от обяда. – Нямам представа как ще се справя с трите ястия на вечеря. Сигурно ще спукам роклята.
– Ава, та ти едва докосна обяда си – поглежда ме той невярващо и продължава по пътя си. – Приятна вечер!
– И на теб, Пит! – отговарям, но веднага осъзнавам, че е тъпо да пожелавам приятна вечер на човек, който ще трябва да работи здраво. Обаче е прав. Не си изядох обяда, защото загубих апетит, когато Сара се появи, и вероятно това е причината да не съм гладна и сега.
Обръщам се отново към бара и откривам, че чашата ми е била допълвана. Оглеждам се за Марио и го виждам как реди някакви столове от другата страна на бара. Той улавя погледа ми и ми се усмихва хитро, а аз вдигам чашата си и му се мръщя. Той не обръща внимание на цупенето ми и продължава да мести столовете. Ще трябва да внимавам. Вече съм изпила две чаши от славната смес на Марио, а нямам никаква идея какво съдържа. Не мога да си позволя да припадам, след като хората започнат да пристигат.
– Ава!
Подскачам до права позиция в момента, в който развълнуваният писък на Кейт ме удря странично.
– Леле! – Тя се заковава пред мен, а очите ù ще изскочат от орбитите си. – Мамка му!
– Знам – смотолевям. – Вцепенена съм от ужас от проклетото нещо. Би трябвало да е в сейф. – Започвам отново да си играя с колието, а Кейт плясва ръката ми и самата тя го сграбчва.
– Боже! Това е нещо сериозно – казва тя, пуска диаманта и се отдръпва, за да ме погледне. – Само се виж! Някой е бил много глезен днес.
Смея се. Мисля, че това, което получих днес, е далеч от глезенето.
– Ами ти? – отвръщам, хващам ръцете ù и ги отдръпвам настрани. – Харесва ми роклята ти. – Карам я да се завърти. Както винаги, изглежда прекрасно. Пременена е в дълга зелена рокля, а кичурите червена коса, събрани високо на главата ù, изглеждат невероятно. – Искаш ли питие? Трябва да опиташ това! – Взимам чашата си от бара и я повдигам. – Ето, седни! Къде е Сам?
Тя се намества на стола и извърта очи.
– Той не би позволил на някой лакей да паркира колата му. Мисли, че са идиоти, които не могат да се справят с мощта на карерата. – Тя се смее. – Къде е Джеси?
Усмивката ми изчезва.
– Сара го замъкна някъде. – Поглеждам часовника и забелязвам, че го няма вече повече от час. – Както и да е, нямаше как да не забележа една конкретна карера с една конкретна червенокоска в нея да паркира пред имението снощи – казвам спокойно, докато отпивам от питието, и следя реакцията ù над ръба на очилата.
Моята огнена червенокоса приятелка ми хвърля един поглед.
– Да, Ава. Ти вече подчерта този факт – казва тя надменно. – Дай ми това питие!
Поклащам глава, но не настоявам.
– Марио? – викам и той махва, че е разбрал, идвайки. – Това е приятелката ми Кейт. Кейт, това е Марио.
– Да, познаваме се. – Кейт се усмихва на Марио.
– Как си тази вечер, Кейт? – пита Марио и я дарява с една от неговите мили и топли усмивки.
– Ще бъда по-добре, когато ми дадеш един от тези – тя сочи към чашата ми и Марио се усмихва, след което отива да донесе каната с „Гордостта на Марио“.
Разбира се, че се познават. Виждали са се тук. Но колко пъти? Марио се връща с каната, но аз слагам ръка върху моята чаша, когато се опитва да я допълни отново, и му хвърлям игрива предупредителна усмивка. Той повдига рамене, мърмори нещо на италиански и потиска усмивката си, явно се опитва да изглежда засегнат.
– Къде е любовта?
И двете се извръщаме и виждаме Сам, който стои с разтворени крака и протегнати ръце на входа на бара. Той изглежда изненадващо елегантен, особено в сравнение с обичайните му размъкнати дънки и тениска. Приглажда сакото си и танцува към бара уверено, като подвиква за бутилка бира, докато се приближава. Той може да е облечен официално, но косата му е в обичайния си вид: рошави къдрици. Хитрата му усмивка и трапчинката се открояват още по-силно.
– Дами! Може ли да ви кажа колко невероятно изглеждате и двете в тази прекрасна вечер? – Той докосва бузата ми с устни, а след това възнаграждава Кейт с драматична мокра целувка. Тя го избутва със смях.
– Къде е моят човек? – пита той, докато оглежда бара.
Искам да го поправя, че Джеси е всъщност моят човек, но се страхувам, че може да попадна в опасна територия.
– В кабинета си е – казвам и отпивам още една глътка. Внимавам с алкохола, но това нещо е вкусно и може да се превърне в заплаха.
Час по-късно барът пращи по шевовете, а Джеси все още не се е върнал. Щастливо бърборене изпълва въздуха на фона на мелодичен джаз. Всички мъже изглеждат чудесно във фракове и костюми, а жените са направо невероятни във вечерни рокли. Не мога да пренебрегна факта, че очевидно съм тема на разговор за много групи, особено женски, които не успяват да скрият интереса си. Това, което ме тревожи най-много, е моят необуздан ум, в който се върти въпросът с колко от тези жени е спал Джеси. Това е потискаща мисъл, но не съм сигурна, че някога ще се отърва от нея.