Отново свива рамене.
– Предполагам.
Пускам гигантския смесител, подлагам ръка под струята, нагласявам, докато температурата става подходяща. С всички сили се опитвам да не мисля за разговори във ваната и за факта, че Джеси е самопровъзгласил се Батман1, но само когато съм там с него.
Обръщам се и се озовавам точно срещу плота на мивката. Тук беше първата ни сексуална среща. В тази баня неведнъж сме взимали душ заедно, къпали сме се във ваната заедно и сме правили невероятен секс. И точно тук го видях за последен път.
Престани!
Отпъждам мислите си и започвам да търся соли за вана. Най-общо се мотая наоколо, докато Джеси стои, подпирайки се на стената в мълчание. Ваната се пълни цяла вечност и вече ми се иска просто да го бях набутала под душа.
– Готово – казвам, щом се напълва, после се обръщам, за да избегна неловкия момент.
– Държиш се като непозната – изрича той тихо точно когато стигам до вратата и спирам. Това е толкова болезнено.
Не се обръщам.
– Чувствам се като непозната – казвам тихо, преглъщам с мъка и се опитвам да спра треперенето, което заплашва да обземе тялото ми.
Отново настава мълчание. Наистина не знам какво да правя. Мислех, че болката не може да стане по-силна. Мислех, че вече се намирам в най-долния кръг на ада. Но състоянието, в което го виждам, ме осакатява. Трябва да си тръгна и да продължа да се мъча да преживея раздялата си с този мъж. Имам чувството, че съм блъсната рязко назад с няколко стъпки, след като го видях отново, но истината е, че не бях постигнала никакъв напредък в опитите си да продължа напред.
– Моля те, погледни ме, Ава!
При тези думи усещам сърцето ми да се качва в гърлото, а думите му са като молба, а не обичайното настояване. Дори гласът му звучи различно. Не е дълбокото дрезгаво секси боботене, което познавам. Сега е пресипнал и накъсан. Джеси е пречупен, което значи, че и аз съм пречупена.
Бавно се извъртам, за да застана лице в лице с мъжа, който сега за мен е непознат, и откривам, че долната му устна е впита между зъбите му, а той ме гледа през празни зелени очи.
– Не мога да го направя – обръщам се и излизам. Сърцето ми блъска в гърдите, но в същото време забавя ритъма си. Скоро ще спре.
– Ава!
Чувам, че идва след мен, но не поглеждам назад. Той не е възстановил силите си, така че това може да е единственият път, в който му се измъквам. Какво си мислех, когато дойдох тук? Спомени от неделята нахлуват в главата ми, докато препускам по стълбите. Зрението ми е замъглено и краката ми са вдървени.
В основата на стълбището усещам познатото стискане на ръката му около китката ми. Паникьосвам се и се обръщам, за да го избутам от себе си.
– Не! – крещя и неистово се опитвам да се освободя от грубия му захват. – Не ме докосвай!
– Ава, не прави това! – умолява той, хваща и другата ми китка и ме задържа пред себе си. – Спри!
Сривам се на пода. Чувствам се безпомощна и крехка. Вече съм смазана, но той може да ми нанесе един последен удар, който ще ме довърши.
– Моля те, недей! – хлипам. – Моля те, не прави това по-трудно!
Той се отпуска на пода до мен, придърпва ме в скута си и ме обгръща напълно. Хлипам неуморно в гърдите му. Не мога да се контролирам.
Лицето му се притиска в косата ми.
– Съжалявам – прошепва. – Толкова много съжалявам. Не го заслужавам, но те моля да ми дадеш втори шанс! – Той ме стиска силно. – Нужен ми е втори шанс.
– Не знам какво да правя – признавам честно. Изпитвам силен порив да избягам от него, но в същото време имам нужда да остана и да му позволя да оправи нещата. Но дали, ако остана, ще получа този смъртоносен удар? Или ако си отида, това ще бъде смъртоносният удар... и за двама ни?
Знам само, че силният, твърд и самоуверен Джеси, Джеси, който изпада в мрачно настроение, когато не му се подчинявам, който ме носи на ръце, когато заплашвам да го напусна, и който ме чука до безсъзнание, в момента го няма. Човекът до мен е възможно най-далеч от този мъж.
– Не бягай повече от мен! – моли той и ме държи здраво. Забелязвам, че треперенето му е отминало.
Отдръпвам се, избърсвам насълзеното си лице с опакото на ръката си, а очите ми са заковани върху корема му. Белегът му е по-голям и по-забележим от когато и да било. Не мога да го погледна в очите. Те вече не са ми познати. Не са потъмнели от гняв, нито проблясват от удоволствие, не са присвити свирепо, нито са засенчени от страст по мен. Те са безжизнени и не ми предлагат утеха. Но въпреки това знам, че ако изляза през тази врата, съм свършена. Единствената ми надежда е да остана, да намеря отговорите, от които се нуждая, и да се моля те да не ме убият. Той има силата да ме унищожи.