Выбрать главу

Отпивам предпазливо от третия си коктейл. Дрю пристигна и изглежда не по-различно от всеки друг път, добре облечен и изискан. Издишам и се отпускам, когато усещам две големи длани да се отпускат върху бедрата ми, както и прекрасния свеж аромат на вода и мента, достигащ до носа ми.

Брадичката му се отпуска на рамото ми.

– Пренебрегнах те.

Извивам врат, за да го погледна.

– Да, така е. Къде беше?

– Не можех да помръдна и две крачки, без някой да ме спре. Вече съм изцяло твой, обещавам. – Той се притиска към гърба ми и се накланя, за да се здрависа с момчетата и за да целуне Кейт по бузата. Мога да гарантирам, че тези, които са го спирали, са били жени. – Добре ли са всички? – пита той и маха на Марио за още вода.

– Ще бъдем, когато мине вечерята – ухилва се Сам и чука с бутилката си тази на Дрю.

– Десет и трийсет – казва Джеси твърдо. Той ме сваля от стола и сяда на моето място, след което ме дръпва на скута си и пъха лице във врата ми. Сам и Дрю си хвърлят неодобрителни погледи, а Кейт отказва да ме погледне и така само задълбочава моите подозрения и загриженост.

– Искам да те положа на бара и бавно да сваля всичката дантела от теб – шепне в ухото ми Джеси и притиска скута си към задника ми. Стягам се и мълчаливо се моля да млъкне, преди да съм се подчинила и сама да съм се покатерила върху бара. – Какво има под роклята?

– Още дантела – казвам тихо с усмивка, а той изстенва в ухото ми.

– Направо ме убиваш – изрича, захапва леко ухото ми и причинява тръпки по цялото ми тяло.

– Трябва да спреш – предупреждавам го доста неубедително. Ще му отнеме седмица да ме измъкне от тази рокля и след това да ме напъха обратно в нея. Всъщност вероятно въобще няма да му трябва толкова много време. Той ще загуби търпение и ще я съдере и при това положение няма да я обличам отново.

– Никога – отвръща, езикът му е в ухото ми и аз затварям очи с въздишка.

– Престанете! – Кейт закачливо удря рамото на Джеси. – Пусни я долу!

– Да, ограничаваш нашите сексуални нужди, но няма проблем да седиш тук и да галиш своето момиче – оплаква се Сам.

Джеси му отправя укорителен поглед.

– Опитай се да ме спреш. Ще затворя още сега и ще я отведа у дома.

– Съсипваш собствения си бизнес – усмихвам се аз и всички започват да се смеят. Чувствам, че Джеси по-рядко хапе врата ми, но вниманието ми е привлечено от жена на входа на бара, която носи кремава рокля. – Коя е тя? – питам.

– Коя коя е? – не разбира. Главата му се отдръпва от врата ми и аз кимам към жената. Тя вероятно е в началото на трийсетте, има черна, подстригана на черта коса и красиви черти. Не бих ù обърнала внимание, но тя ни гледа втренчено и е сама.

Жената тръгва право към нас и аз усещам как Джеси се стяга под мен. Сам и Дрю млъкват веднага, което само ме кара да стана още по-подозрителна. Коя е тя, по дяволите?

Когато наближава нашата група, тя спира и се вглежда в Джеси. Напрежението му е явно доловимо. Поглеждам към Кейт и откривам, че е силно намръщена. Тогава Джеси внезапно ме вдига, става и ме поставя обратно на стола.

– Корал, искаш ли да дойдеш в кабинета ми? – пита Джеси твърде меко и любезно, за да ми хареса. Тя кимва и аз виждам, че очите ù са пълни със сълзи. – Хайде! – Той се обръща към мен, усмихва ми се извинително и я повежда навън, сложил ръка на кръста ù, като ме оставя да се чудя какво става, а аз се опитвам да му внуша мисълта да махне ръката си от нея.

Джон му кимва, докато Джеси и жената минават покрай входа на бара, и продължава да уведомява всеки, че вечерята ще бъде сервирана всеки момент. Гостите се стълпяват на входа на лятната стая, а жените ми хвърлят любопитни погледи, докато минават. Пренебрегвам ги, прекалено заета съм да се чудя какво прави Джеси с тази мистериозна жена.

Тишината, която настъпва в нашата малка група, е нарушена от Кейт.

– Коя е тази? – Тя ми помага да сляза от стола.

Поглеждам към Дрю и Сам и виждам как и двамата свиват рамене, все едно не я познават, но по внезапното им неудобство съдя, че знаят съвсем точно коя е Корал.

– Не знам. Никога не съм я виждала преди – казвам и се мръщя, като следвам множеството хора към лятната стая. – Изглежда обаче Джеси я познава – добавям сухо.