Намираме нашата маса и аз съм повече от облекчена, когато се оказва, че на нея са Кейт, Сам, Дрю и Джон. Не съм доволна, че и Сара е сред нас. Идва и още един мъж, когото не съм виждала досега. Представя се като Найлс – симпатичен е, прилича на гимназист и носи малко дълга безформена коса. Това въобще не е типът мъж, който очаквам да срещна в имението. Но какъв тип мъже идват в имението?
Лятната стая е напълно изпразнена от дивани и масички и на тяхно място са подредени кръгли маси за осем до десет човека. Опитвам се да ги преброя, но загубвам реда на около тридесетата. Цветовете са черно и златно. Чудя се дали това е случайно.
Навсякъде горят свещи и подчертават атмосферата на чувственост. Това беше едно от изискванията на Джеси за разширението и по времето, когато нямах идея какво представлява имението, то ми изглеждаше странно. Сега вече изглежда напълно логично.
Групата е разположена в ъгъла, но докато вечеряме, за музиката се грижат четирима мъже със саксофони. Столът до мен все още е празен. Сара кацва на този до него. Предполагам, че тя е изготвила разпределението на местата и е била вбесена, когато не е имала друг избор, освен да ме настани до Джеси.
Къде е той?
Кейт вдига златиста сатенена чанта и я размахва във въздуха към мен. Това сигурно са подаръците и аз решавам, че няма дори да вдигна моята, но решението ми само затвърждава намерението на Кейт и тя забива нос в чантата, а след това я затваря с опулени сини очи. Сам се опитва да я вземе от нея, но тя го удря, той се оплаква и взима мъжкия черен еквивалент, който е положен на неговото място. Повтаря движенията на Кейт, но не се опулва като нея, а я поглежда и се ухилва от ухо до ухо. Това я кара да посегне към неговата чанта, но той я отблъсква.
Предястието от миди е сервирано и светкавично ме разсейва от мислите ми. В имението наистина приготвят вкусна храна.
– Е, Ава, казаха ми, че си работила по „Луссо“ – казва Найлс през масата. – Истински подвиг – усмихва се той и повдига чаша към мен.
– Не вреди на портфолиото ми – отговарям небрежно.
– Скромничиш – смее се той.
– Тя е добра – включва се Кейт. – В момента прави разширението горе. – Кейт посочва с вилицата си към тавана на лятната стая с възможно най-неподобаващ за дама маниер.
– Разбирам. Така ли се запознахте с Джеси? – пита Найлс, малко изненадан.
– Да – потвърждавам любезно, но не продължавам нататък. Не се чувствам удобно да говоря за връзката си с Джеси, и то като се има предвид, че каменното лице на Сара е на една ръка разстояние. А въпросът на Найлс ми напомня, че Джеси все още не е тук. – С какво се занимавате? – питам, за да отклоня разговора от Джеси и за да задоволя любопитството си.
Той оставя вилицата си и обърсва уста с кърпичка.
– Доставям стоки на Джеси – отговаря с лека усмивка.
Успявам да се спра и да не задам най-глупавия въпрос, на който съм способна. Мъжът не доставя храна и питиета в имението. Не, Найлс доставя другите крайно необходими неща – крайно необходими за горните етажи на имението. Кимвам с разбиране. Не желая да развивам тази линия на разговор.
Сара използва паузата и пита Найлс как е минало скорошното му пътуване до Амстердам. Благодарна съм ù и бързо отклонявам вниманието си от посоката, в която върви и този разговор.
Взирам се в Кейт, която ми хвърля мръсен поглед, после кимва към Сара и хилейки се, обхваща гърдите си. Опитвам се да не се усмихвам, но не мога да спра и ъгълчетата на устата ми се извиват нагоре от нейното безсрамие. Тя е напълно незасегната от всичко и от всички. Обичам я.
Допивам „Гордостта на Марио“ и приемам чаша бяло вино от сервитьора, като отпивам веднага и се смея, когато Дрю посяга за последната си мида, но тя литва към средата на масата. Той се вбесява на плъзгавата мръсница. Опитва се да я набоде отново, мръщейки се недоволно, докато я гони с вилицата, но накрая се предава и я хваща с ръка. После я хвърля в чинията и оглежда всички на масата. Като се изключи Сара, всички са доволни от неговото малко шоу. Той омеква и става да се поклони, като си възвръща изисканите маниери. Смешното му лековато представление е на мили от резервирания Дрю, когото познавам.
Предястията бързо са отнесени и са заменени със сьомга с гарнитура от цветни зеленчуци. Благодарна съм, че вечерята е сравнително лека. Не бих могла да смеля много повече, при положение че Сара е до мен. Тя не ми казва и една дума по време на вечерята и не разпитва къде е Джеси. Предполагам, че знае. По неин съвет сервитьорът отнася недокоснатия ордьовър на Джеси и изчаква с основното ястие. Ако Кейт не беше тук, в момента щях да се чувствам много раздразнителна.