– Защо не доведе Виктория? – Кейт подмята към Дрю и той го приема без капка изненада.
– Не, тя е сладка, но е странна. – Той отпива от виното и се обляга назад в стола си. – Харесва ми къде съм в момента. – Повдига чашата си и всички се присъединяват към него, включително и аз, въпреки че не съм много щастлива от мястото, на което съм в момента. – И бездруго тя не би ми позволила да я докосна, ако лампите не са изключени.
Почти изплювам виното си върху масата, а след това започвам да се смея наистина силно.
Кейт хвърля салфетката си към мен и аз я сграбчвам и избърсвам виното, което се стича по брадичката ми, но продължавам да се смея.
Дрю ни поглежда една след друга. Лека усмивка стопява леденото му лице.
– А трябва да виждаш какво правиш във връзка с това, което имах наум.
– Спри! – рева в отчаян опит да озаптя кикота си. Поглеждам през масата към Сара и срещам гаден поглед. Устоявам на убийственото изкушение да ù завра лицето в сьомгата.
Изправям се назад – точно като Сара, – когато виждам, че Джеси и мистериозната жена бързат по коридора, който води от неговия кабинет. Джон вероятно улавя острите ни реакции, защото скача от масата и се отправя към тях. Бързо разменя няколко думи с Джеси и поема отговорност за жената, като я повежда извън лятната стая.
Джеси поглежда през залата, среща погледа ми и започва да си проправя път към мен. Спира поне десет пъти, за да поговори с най-различни мъже и жени, докато минава покрай масите, но не се задържа дълго. Просто се здрависва с мъжете и се навежда да целува жените с любезна усмивка, но след това отново ме търси с поглед. Накрая успява да стигне до мен и сяда, като междувременно вдига ножа ми изпод масата. Сам приветства пристигането му и му сипва малко вода в чаша за вино. Кейт ми се мръщи, а Сара изоставя разговора с Найлс и насочва цялото си внимание към Джеси.
Той се обръща към мен и ме поглежда извинително.
– Прости ми?
– Коя беше тази жена? – питам тихо.
– Никоя, за която да се тревожиш. – Той кимва към полупразната ми чиния: – Как е храната?
Никоя, за която да се тревожа ли? Това ме кара да се тревожа още повече.
– Добра е, би трябвало да хапнеш – казвам кратко и се оглеждам за сервитьор, но съм закъсняла. Изглежда Сара вече се е погрижила. Сьомгата се приземява пред него и той си взима, без да откъсва ръка от коляното ми, като яде само с едната ръка. Когато Джон се връща и кимва на Джеси, аз му хвърлям любопитен поглед. Джеси ме вижда и отклонява вниманието ми, като се навежда и ме възнаграждава с устните си. Отговарям на целувката му само наполовина. Наясно съм, че иска да ме разсее.
Той се отдръпва и ме оглежда въпросително.
– Държиш се на разстояние от мен ли?
– А ти? – питам аз.
– Хей – казва прекалено високо, като се има предвид близостта на останалите. – С кого мислиш, че говориш? – пита той намръщено, а хватката му върху коляното ми се стяга.
Поклащам глава.
– Да видим каква ще бъде твоята реакция, ако някой мистериозен мъж ме отмъкне някъде далеч от теб за повече от час. – Поглеждам го право в очите и забелязвам ироничната усмивка на Сара. Може да иде по дяволите. Нямам настроение за нея.
Поглежда ме нежно, отпуска хватката върху коляното ми и ме погалва по цялата вътрешна страна на бедрата. Стягам се. Той знае какво прави.
– Ава, моля ти се, не казвай неща, които ще ме влудят! – изрича с приятелски глас, но все още мога да доловя намека за гняв в тона му. – Казах ти да не се тревожиш, значи не трябва. Край на историята.
Извръщам се към масата и пренебрегвам усещането за топлина, което ръката му праща през роклята ми. Собственическото ми чувство е достигнало точката на кипене вътре в мен. Аз ставам лоша като него, а този разговор няма да ни доведе доникъде – във всеки случай не и тук, не и сега.
Двадесет и първа глава
Десертът и кафето са сервирани, а мускулите на лицето вече ме болят от лудориите на Кейт и Сам. Джон се изправя и обявява с дълбокия си глас, че всички трябва да излязат, за да може залата да бъде подготвена за останалата част от вечерта.
Джеси се изправя и ми помага за стола. Аз кисело пренебрегвам вниманието му, но не успявам да се отдалеча от масата. Той ме хваща за лакътя и ме завърта така, че вече сме лице в лице.
Пробива дупка в мен с изпълнените си с недоволство очи.
– До края на вечерта ли ще се държиш като разглезено хлапе, или трябва да те заведа горе и да те вразумя? – казва Джеси.
Отдръпвам се назад, стресната от неговата враждебност. Той поглежда някъде зад мен и виждам как се усмихва – очевидно на някого другиго, след това поглежда към мен и усмивката му внезапно изчезва. Той се протяга, полага твърдата си длан на задника ми и ме придърпва към слабините си, като върти проклетите си бедра бавно и безмилостно. Проклинам предателското си тяло за потрепването и инстинктивния полет на ръцете ми, за да го прегърна.