– Усещаш ли това? – шепне той. Отново е възбуден.
Загубвам битката със себе си и не успявам да потисна стона от удоволствие. Не искам да се разгорещявам. Няма никакъв начин да му позволя да ме чука, докато сме тук. Няма начин.
– Отговори на въпроса, Ава! – Той захапва долната част на ухото ми и придърпва със зъби.
Стискам по-силно раменете му.
– Чувствам го – изричам, а гласът ми е нисък и тих.
– Добре. Твое е. Всичко. – Той се притиска по-силно към мен. – Така че спри с шибаното цупене. Разбра ли ме?
– Да – въздишам, притисната в рамото му.
Той ме пуска, отдръпва се и повдига вежди в очакване, а аз кимвам и се мъча да дойда на себе си. Винаги ли ще има такова влияние над мен? Аз треперя и обмислям сериозно решението си да избягвам секс в имението. Бих могла доста лесно да го издърпам по стълбите до един от частните апартаменти и да му позволя да ме има.
Поглеждам покрай него, улавям отровния поглед на Сара и в жалък опит да демонстрирам собственост се притискам отново към гърдите на Джеси и поглеждам към него с извинителен поглед.
Той кимва одобрително и се навежда, за да ме целуне.
– Така е по-добре – казва, отвръщайки на целувката ми. Ставаме и той решава да ме изведе от слънчевата стая. – Трудно ми е да се справям с изпълнените с възхищение погледи на твоите почитатели – казва и полага ръка върху кръста ми.
Мръщя се.
– Ти самият привличаш доста внимание – цупя се, докато минаваме покрай атрактивна брюнетка.
Тя се усмихва лъчезарно на Джеси и го погалва по ръката.
– Джеси, изглеждаш невероятно. Както винаги.
Не мога да потисна шокирания смях, който напира в мен. Тя е много нахална и аз съм силно подразнена от това, че явно мисли, че ще подмина наглия ù флирт, без да кажа и дума. Решавам да спра и да я поставя на място, но Джеси ме побутва и предотвратява намерението ми да се противопоставя на безсрамната уличница.
– Наташа, непоправима съблазнителка, както винаги – отвръща Джеси шеговито, обвива ръка около рамото ми и ме целува леко, очевидно усетил моето раздразнение. Тя се усмихва дяволито и присвива очи към мен.
И с нея ли е спал? Новооткритото ми чувство за собственост се надига бавно в мен. Не мога да си представя да прекарвам много време тук, ако това е реакцията, с която ще се сблъсквам всеки път. Не че много искам да съм тук, но като се има предвид, че това е работното място на Джеси, би било хубаво, ако мога да наминавам и да се чувствам удобно, а не да стъпвам по краката на милион привлекателни жени. И това е още един въпрос. Дали Джеси предлага членство само на жени от осем нагоре по скалата за красота? От ден на ден ми се иска все повече Джеси да се откаже от това място. И искам да съм плътно до него, така че да мога да се боря с всички тези жени.
Влизаме в бара и виждам, че столът, на който седя обикновено, е зает от някакъв мъж. Той го освобождава в момента, в който вижда, че се приближаваме, като вдига чаша за поздрав. Аз съм повдигната на стола, а Марио се появява без бавене, като оставя членовете на имението в ръцете на един от другите бармани.
– Какво искаш за пиене? – Джеси се разполага на стола срещу мен и взима ръката ми в своята. – „Гордостта на Марио“? – повдига вежди той.
Обръщам се към чакащия Марио.
– Моля те, Марио – казвам и той ми показва обичайната си мила усмивка, но изглежда малко по-объркан, отколкото беше по-рано. Не съм изненадана. Той е затрупан с работа.
– И аз ще взема един – присъединява се Кейт към нас и се обляга на рамото на Джеси с пъшкане. – Тези обувки ме убиват – въздиша тя с израз на истинска болка на бледото ù лице. – Наистина. Категорична съм, че мъж е измислил високите токчета. И го е направил, за да може по-лесно да мятате нас, жените, на земята и да ни завличате в леглата си.
Джеси отмята глава назад и се смее с цяло гърло, когато Сам и Дрю ни намират.
– Какво става? – пита Сам смеещия се Джеси, а после поглежда към мен и Кейт, но ние вдигаме рамене с усмивки. Кейт удря Джеси по рамото. Не мога да се сдържа и споделям смеха на Джеси относно сухата забележка на Кейт. Когато се смее така, в края на зелените му очи се образуват тънки бръчици и той изглежда прекрасен.
– Извинете! Питиета? – пита той, като овладява смеха си и ми намигва.
Аз се размазвам и му пращам телепатично съобщение да ме заведе у дома незабавно. Припичането на слънцето на Седмото небе на Джеси е възобновено.