Дрю и Сам дават поръчките си на Марио, но той вече е на път към хладилника, за да извади техните бири. Аз взимам нашите коктейли, подавам един на Кейт и виждам, че тя ми кима и сочи с очи нещо над рамото ми. Мръщя ù се, тя повтаря движението и аз осъзнавам какво иска. Навеждам се към Джеси и той прекъсва разговора си с момчетата, като веднага извръща глава към мен.
– Какво има, бебче? – изглежда разтревожен.
– Нищо. Ще отида до тоалетната – отвръщам, слизам от стола и взимам чантичката си от бара. – Няма да се бавя.
– Добре. – Той целува ръката ми.
Аз тръгвам и се присъединявам към Кейт.
– Имам нужда от цигара – казва тя.
– Нима? Мислех, че искаш да ме заведеш горе – извръщам се, когато тя ме повежда навън. – Ще мина бързо през тоалетната и ще дойда.
– Отпред – казва тя и тръгва към фоайето, докато аз се отправям към тоалетните.
Женската е празна, аз бързо влизам в една кабинка и вдигам роклята си до кръста. Не оставам сама дълго. Вратата се отваря и аз чувам щастливо женско бъбрене.
– Видя ли я? Млада е за нашия Джеси.
Замръзвам насред пишкането и сдържам дъха си. Нашият Джеси ли? Какво? Делят ли си го? Сривам се върху тоалетната и освобождавам пикочния си мехур. Вече не мога да се спра.
– Той не се отлепя от нея. По дяволите, видя ли диаманта на врата ù? – присъединява се глас номер две.
– Не може да го пропуснеш. Очевидно е защо е с него – припява и глас номер три.
Колко жени има отвън? Приключвам и започвам да издърпвам роклята си надолу, докато обмислям какво да правя. Това, което искам да сторя, е да изляза и да им кажа какво мисля за тази работа с парите.
– Стига, Наташа. Джеси е като шибан Бог. Парите са просто бонус – това е глас номер две и сега знам, че глас номер три е на Наташа, непоправимата съблазнителка. А той е моят шибан Бог!
– Е, изглежда усилията ни са били напразни. Бяха ми казали, но не можех да повярвам, не и преди да го видя със собствените си очи. Изглежда някой е издърпал килимчето изпод краката на нашия Джеси – смее се глас номер едно.
Ставам от тоалетната, изпълнена с желание тези жени да изчезнат, за да мога да изляза, но чувам щракането на червила и отварянето на парфюми.
– Срамота! Той е най-добрият мъж, когото съм имала, а няма да мога да го имам отново – цупи се глас номер три, тоест Наташа.
Козината ми настръхва. Той е спал с нея. Поглеждам нагоре към тавана, като отчаяно се опитвам да се успокоя, но това е невъзможно. Особено с трите кучки отвън, които разискват сексуалните възможности на моя Бог.
– О, аз също – добавя глас номер едно и ченето ми увисва, докато чакам глас номер три да довърши започнатото.
– Не знам за вас двете, но той е твърде добър, за да се откажем просто така – буквално ме довършва глас номер две.
Не мога да слушам тези глупости. Дърпам веригата, което кара и трите жени да млъкнат, и се уверявам, че роклята ми не е защипана в бодито, преди да отворя вратата и да изляза спокойно от тоалетната. Усмихвам се любезно на трите жени. Всяка от тях, замръзнала на някакъв етап на гримиране, ме гледа смутено, докато аз се отправям към огледалото в другия край на помещението. Спокойно измивам и изсушавам ръцете си, а после подновявам гланца си в пълна тишина и под предпазливите погледи на трите кучки в другия край на тоалетната. Минавам покрай тях и напускам помещението, без да кажа и дума, достойнството ми е ненакърнено.
Сърцето ми думка, а краката ми леко треперят, но успявам да стигна до фоайето все още права. Това беше ужасяващо. Това, че чух тези жени да говорят за Джеси, ме разстрои повече, отколкото ме вбеси. Той наистина го е топвал... навсякъде... в много жени. Мисля, че и аз имам нужда от цигара.
Изпъшквам на глас, щом Сара излиза от коридора, който води към ресторанта. Чакала е този момент цяла нощ, но след това, което понесох току-що, имам дори още по-малка търпимост към нея, отколкото обикновено. Срещам четвъртата жена, която Джеси е чукал, в рамките на няколко минути – не, по-вероятно секунди. Стомахът ми се обръща, усещам гадене и не съм в настроение за Сара и нейната отрова.
– Сара, свърши страхотна работа тази вечер – казвам любезно. Ще се придържам към милите думи, така че да няма грешка, че се опитвам да остана учтива, въпреки че това изцежда и последната капка сила, която имам.
Тя сгъва ръка под гърдите си и по този начин ги кара да щръкнат още по-напред, като държи своя слоу джин пред устата си. Езикът на тялото ù крещи: „Превъзходство“.
– Взе ли чантичката си с подаръците от масата? – пита ме с усмивка.
Това ме изненадва. Мисля, че сме далеч отвъд фалшивите любезности, когато Джеси не е наблизо.