– Не, не съм – отговарям предпазливо. Видях лицето на Кейт и наистина нямах желание да видя какво има вътре.
Тя се усмихва още по-широко.
– О, какъв срам! Там има нещо, което може да ти е от полза.
– Какво по-точно? – не мога да сдържа любопитството в гласа си. Каква игра играе?
– Вибратор. Видях, че твоят беше разбит на пода в спалнята на Джеси.
– Моля? – избухвам в смях.
Тя се усмихва многозначително и аз се ужасявам от думите, които знам, че е на път да каже.
– Да, когато отидох да го спася в сряда сутрин, след като ти го беше оставила вързан с белезници за леглото. – Тя поклаща глава: – Не беше умен ход.
Стомахът ми се свива, докато гледам как тя преценява реакцията ми на нейните новини. Джеси се е обадил на Сара? Напълно гол, вързан за леглото с белезници и с вибратор до него, той е избрал да извика Сара да го освободи?
Мислех, че Джон го е освободил. Защо съм решила така? Не мога дори да се върна толкова назад. В момента просто гледам гадното създание, което стои пред мен и самодоволно се наслаждава на моето нещастие. Ще го убия, но първо ще изтрия тази гадна усмивка от нейните напомпани с ботокс устни.
– Чувала ли си за лепенки за гърди, Сара? – питам хладно. Лицето ù увисва, а очите ù се насочват към бюста ù. Тръгвам покрай нея. О, тя си го получи.
– Моля? – смее се Сара.
– Лепенки за гърди. Използват се, за да държат гърдите или... – поклащам глава. – Разбира се, твоето намерение е да притесняваш хората със своя прекалено напомпан бюст. – Спирам пред нея. – Колкото по-малко, толкова по-привлекателно, Сара. Чувала ли си тази поговорка? Най-добре е да я запомниш, особено на твоята възраст.
– Ава?
Не!
Обръщам се и виждам Джеси, чиято бръчка е вдълбана върху челото му. Много добре, защото има за какво да е загрижен. Чувам как токчетата на Сара се отдалечават към ресторанта. Да, тя е хвърлила своята бомба и сега бърза да се скрие от шрапнела.
– Какво става? – пита той, красивото му лице е пълно с объркване и загриженост.
Дори не знам какво да кажа. Оглеждам фоайето на имението и виждам много от членовете да се качват по стълбите. Вероятно вече е десет и трийсет.
– Ава?
Поглеждам към Джеси в момента, в който той тръгва към мен, но аз се отдръпвам и той спира насред крачка.
– Тръгвам си – тонът ми е непоколебим. Не мога да остана тук и да слушам как някакви жени се хвалят със сексуалния си опит с Джеси, нито какво мислят за връзката ми с него. Не желая също така да гледам как изчезва с друга жена без обяснение. И определено не съм готова да бъда унижавана от Сара. Обръщам се и тръгвам към големите двойни врати, които ще ме изведат от това дяволско място. Сърцето ми блъска, а очите ми се пълнят с безпомощни сълзи.
– Ава! – чувам вика му и тежките му стъпки и знам, че е тръгнал след мен.
Нямам идея какво ще правя, когато изляза навън. Знам, че той ще ме хване, и знам, че няма да ме пусне. Ще открадна кола. Не ми пука, че съм пила твърде много. Не мога да се оставя на това мъчение повече. То съсипва моята разумност и ме превръща в ревниво, злопаметно чудовище. Не трябваше да идвам.
– Ава, донеси си шибания задник тук!
Успявам да стигна до стълбите и налитам на Кейт.
– Къде беше? – пита тя и очите ù се разширяват, когато явно вижда, че Джеси ме преследва.
– Тръгвам си – изтърсвам и повдигам роклята си, за да сляза по стълбите. Тя ме гледа как тичам, без да обмисля ситуацията, минавам покрай нея и върху лицето ù се изписва: „Какво, по дяволите?“. Аз летя по стълбите бързо и се сблъсквам със солидната му гръд. Тази шибана гръд! Той ме повдига и ме мята през рамо без видими усилия.
– Няма да отидеш никъде, жено – гърми той и тръгва обратно към имението.
Отмятам коса от лицето си и блъскам гърба му в опит да се освободя.
– Пусни ме! – викам обезумяло, докато се гърча, но той ме държи здраво и знам, че ще умре, преди да ме пусне. – Джеси!
Кейт гледа с отворена уста, докато минаваме покрай нея, после хвърля цигарата си на земята и тръгва след нас.
– Какво става?
– Той е задник. Това става – крещя, като привличам вниманието на всички лакеи, които изоставят задълженията си и мълчаливо гледат как Джеси ме носи обратно в имението.
– Джеси, пусни ме долу!
– Не! – Той продължава през фоайето и към лятната зала. – Всичко е наред, Кейт. Просто трябва малко да си поговоря с Ава – казва той спокойно, като стяга още хватката си, тъй като аз продължавам да се боря с него.
Поглеждам нагоре и виждам, че Кейт спира на входа на бара и свива рамене. Искам да ù се развикам, но знам, че тя няма да успее да накара Джеси да ме пусне. Той ме пренася през лятната стая, в която масите вече са разчистени и е освободено място за танци. Групата спира проверката на звука, за да види как Джеси ме носи на рамото си. Извивам врат и виждам Джон да идва откъм кабинета на Джеси. Той се смее и клати глава. Въобще не е смешно. Минаваме покрай него в коридора, но той не казва нищо. Само се отдръпва, за да ни направи място, след което продължава по пътя си, като че това е нещо нормално, нещо, което вижда всеки ден. Предполагам, че е така.