И тогава разпознавам знаците. Усещам как той нараства в устата ми, дишането му става неравномерно, а юмруците му се стягат в косата ми. Стена и стягам желязната си хватка върху топките му. Мушвам другата си ръка под ризата му, сграбчвам зърното му и стискам силно.
Той вика силно, изстрелва се нагоре и притиска главата ми към себе си, така че върха на члена му опира в дъното на гърлото ми.
Той свършва.
Аз преглъщам.
И двамата стенем.
– По дяволите, жено – пъшка, докато се оттегля от устата ми и ме издърпва нагоре по тялото си. – По дяволите, по дяволите! – Той поема устните ми отново, прокарва език по устата ми и облизва собствените си солени сокове. – Предполагам, че това означава, че съжаляваш – казва той между две забърсвания на езика му.
Несъзнателно съм правила извинителен секс. Да съжалявам ли? За това, че съм пълна, неразумна, властна глупачка... Точно като него?
– Не, не съжалявам – заявявам. Наистина не съжалявам. Езиците ни все още са сплетени. И двамата стенем и ръцете на всеки от нас играят по тялото на другия.
Посягам надолу, обхващам с длан полувъзбудения му член и започвам безмилостно да го галя, докато се целуваме... нападателно. Не съм готова да спра. Той се отдръпва, пъшка, а гръдта му се повдига, но аз не се предавам. Отново притискам изтормозените си устни към неговите, вкарвам езика си в устата му и продължавам диво да стискам члена му.
– Ава, спри! – Той хваща ръката ми и извръща лице, за да прекъсне целувката ни.
Не се предавам дори сега. Боря се с него, задушавам го с устата си. Той никога преди не ми е отказвал.
– Ава! Моля те! – Джеси губи търпение и отново ме обръща по гръб, като ме притиска под тялото си.
Чувствам как сълзите потичат от очите ми. Аз съм по-отчаяна от всички онези жени и въобще не се справям добре с това. От устните ми се откъсва ридание и аз се извръщам настрани от него, напълно засрамена.
– Скъпа, недей! – моли ме той нежно, като обхваща с длани лицето ми, извръща го към своето и маха косата от очите ми. Вглежда се в мен със симпатия. – Разбирам – шепти той и прокарва палец под очите ми. – Не плачи! – Плъзва устни по моите. – Винаги си само ти.
Примигвам през сълзи.
– Не мога да се справя с това. – Протягам се и докосвам лицето му. – Чувствам се разярена – признавам. Не мога да повярвам, че доброволно дадох тази информация, и съм смаяна, че наистина се чувствам точно така. – Мой! – казвам тихо.
Той кимва. Разбира ме.
– Винаги само твой. – Той издърпва дланта ми към устните си и я целува. – Моля те, не им обръщай внимание. Те са шокирани, това е всичко. Носовете им са натрити от тъмноока млада, спираща дъха красавица. Моята красавица.
– Ти си моят красавец – заявявам рязко.
– Всичко, Ава. Всяка частица от мен. – Той се премества и отпуска цялото си тяло върху мен, като ме покрива напълно. Обхваща лицето ми с ръце, а зелените му очи се взират в мен. – Ава, ти ме притежаваш. – Полага устни върху моите. – Разбираш ли?
Кимвам в ръцете му. Чувствам се слаба и имам нужда от него.
– Добро момиче – шепне той. – Ти си моя и аз съм твой.
Кимвам отново. Страх ме е, че ако отворя уста, ще се разридая. Не мисля, че мога да го обичам повече.
Той прокарва ръце по бузите ми и очите му изучават всеки сантиметър от лицето ми.
– Знам, че е трудно за теб, но повярвай: аз не ги виждам, виждам само теб.
– Обичам те – едва се справям да произнеса.
– Знам, че ме обичаш. И аз те обичам. – Той сяда и се намества удобно, след което ми помага да се изправя. – Ще се сприятелим като хората по-късно. Не искам да смачкам роклята ти. – Той се усмихва леко и ме завърта. – Изглежда е необходимо търпение, а ние всички знаем колко малко търпение имам аз, когато става дума за теб. – Той ме обръща отново и потрива нос в моя. – По-добре ли си?
– Да.
– Добре. Да вървим! – подканва ме. Поема ръката ми и ме повежда към вратата. Пуска ме за кратко, за да отмести шкафа, след което отново ме хваща и ме повежда към партито. Той разбира.
Двадесет и втора глава
Групата е започнала да свири и хората са преминали в лятната стая.
– „Мотаун“? – питам леко изненадана, докато Джеси ме дърпа между няколкото останали маси.
– Страхотна група. Искаш ли да танцуваш? – Поглежда към мен с полуусмивка и си спомням, че моят мъж владее някои сериозни движения.
– По-късно. – Съвестно ми е, защото Кейт вероятно се чуди какво е станало и къде съм. Той кимва и ме повежда към бара.
Моят стол е свободен и аз съм повдигната на него. Кейт, Дрю и Сам държат позиции на бара и изглеждат на градус, а алкохолът продължава да се лее.