– Къде бяхте? – пита Кейт и хвърля подозрителен поглед на Джеси.
– В кабинета на Джеси. Обсъждахме една определена жена, на която той се е обадил да го освободи, след като го заключих за леглото – разказвам тихо и държа под око Джеси, за да съм сигурна, че не ни чува. Той е зает да поръчва питиета на Марио.
– Оставила си го вързан? – опитва се тя да не се разсмее. Не съм ù споменавала за това по-рано.
– Той беше много бесен.
Устните ù потрепват.
– И е звъннал на Сара да го освободи?
– Да – простъргвам. – И е спал с нея.
– О! – възкликва Кейт и очите ù се разширяват. – Защо би звъннал точно на нея? – Тя се приближава и се вклинява между нас с Джеси, така че сега е точно пред мен.
– Не е успял да се свърже с никого другиго. Джон е бил тук, а Сам – зает другаде.
– В кой ден беше това?
– В сряда – отвръщам. Повдигам вежда и виждам как тя мислено се връща до сряда сутрин. Явно си спомня нещо, защото добива виновно изражение. Дори няма да питам защо Сам не е могъл да отиде до Джеси. – Сара си достави невероятно удоволствие да ме уведоми. Това, както и невероятното изживяване да чуя три жени да сравняват впечатленията си от креватните умения на Джеси, ме извади от равновесие – мърморя.
– О, Боже! – Кейт ме гледа със съчувствие. – Това е в миналото, Ава.
– Знам – поклащам глава с отвращение. – Кейт, имам толкова да ти разказвам. Може ли да излезем утре вечер? Трябва да изпусна малко пара.
Тя кимва, след което извиква леко. Джеси я е повдигнал и я е преместил настрани, за да открие достъп до мен. Тя го плясва игриво по рамото и се разкикотва.
– Пий! – завира той чаша с вода под носа ми, аз я взимам без възражения, а той се усмихва, когато я изпивам и му подавам празната чаша. Той кимва одобрително, а после ми подава чаша от „Гордостта на Марио“. – Виждаш ли колко по-лесни са нещата, когато правиш каквото ти се казва?
Свивам игриво очи към него и поклащам глава на нахалството му. Да, така е, но неговите заповеди невинаги са толкова прости като пиенето на чаша вода. Той се извръща, за да поговори с Дрю и Сам, но не пуска коляното ми.
– О, виж! – прошепва Кейт.
Проследявам погледа ù и виждам Сара с група мъже. Тя се смее, върти се около тях и прави, накратко казано, всичко възможно да докосва всеки един от тях при всяка възможност. Малките ù очички се спират на мен и тя се втренчва нагло в мен със самодоволен израз на лицето. В този момент усещам устните на Джеси на бузата си. Оставям я да кипи от недоволство, че малкият ù план не е успял, и обръщам внимание на Джеси. Той ми намига, повдига ме и придърпва ръцете ми върху раменете си, след което обвива своите около кръста ми и ме придърпва по-близо. Челото му опира в моето. Това е жест на успокоение и аз съм му благодарна.
– Добре ли се чувстваш?
Усмихвам се и се отдръпвам, за да видя красивото му лице.
– Идеално.
– Добре.
И двамата подскачаме при просветването на светкавица и виждаме, че Кейт е насочила камера към нас. Джеси ме сграбчва и ме притегля в обятията си. Аз отмятам глава и се разсмивам, когато установявам, че камерата продължава да снима.
Приближава се с устни към врата ми.
– Усмихни се, бебче!
Отдръпвам глава назад и виждам как зелените му очи блестят със задоволство... с щастие. Аз го правя щастлив. Карам го да живее и да иска да остави доскорошния си начин на живот в миналото. Усмихвам се, прокарвам пръсти през косата му и го придърпвам към устните си.
– Добре – казва Кейт, – това е достатъчно!
Джеси ме целува. Взима каквото желае, без да се съобразява с присъстващите или да се тревожи за това къде се намираме, след което ме поставя отново на стола ми. Подава ми питието и се връща към разговора си с мъжете, все едно не е накарал цялата зала да притихне току-що с необичайната за него демонстрация на привързаност. Поглеждам през бара и виждам бясната Сара.
– Тя наистина не ме харесва, Кейт.
– Майната ù! – заявява безсрамно Кейт. – Пука ли ти?
– Не, не ми пука. Но съм бясна, че нямам избор и трябва да преглътна факта, че Джеси ще продължава да идва тук всеки ден и тя ще го чака. – Дали би я уволнил, ако го помоля?
Кейт изчезва за миг, когато Сам я сграбчва и я измъква от бара.
– Ава, танцувай! – вика тя, докато изчезва от полезрението ми.
Разсеяна съм от някакъв мъж, който приближава Джеси с протегната ръка. Изглежда познат. Джеси поема ръката, разтърсва я леко, а после се извръща и ме поглежда. Те говорят кратко и мъжът повдига питие в моята посока, принуждавайки Джеси да се извърне към мен, преди да продължи. Мъжът вероятно е в средата на четиридесетте и изглежда малко пийнал.