Студената му ръка се плъзва под брадичката ми. Придърпва лицето ми нагоре към своето.
– Ще оправя това. Ще те накарам да си спомниш, Ава.
Взирам се в очите му и виждам решителност през зелената мъгла. Решителността е нещо хубаво, но дали ще успее да премахне болката и лудостта, които са били там преди нея?
– Може ли да ме накараш да си спомня по традиционния наш начин? – казвам. Не е шега, въпреки че той се усмихва леко.
– Това се превръща в цел на мисията ми. И ще направя всичко, което е необходимо.
Тези думи, повторение на думите от вечерта на откриването на „Луссо“, са казани със същата непоколебимост, с каквато и тогава. Той удържа на обещанието си да докаже, че го искам. Малка искра надежда облекчава натежалото ми сърце и аз отново притискам лице в гърдите му. Прилепвам се към него и чувам как от устните му се откъсва тиха въздишка, когато ме придърпва по-близо и се държи за мен така, сякаш животът му зависи от това.
Вероятно зависи. Моят също.
– Водата във ваната ще изстине – мърморя малко по-късно, притисната в голите му гърди, докато все още седим сринати на пода в здрава прегръдка.
– Удобно ми е – оплаква се той и долавям познатия глас на Джеси.
– Трябва и да ядеш – информирам го. Чувствам се странно да му раздавам заповеди. – И тази ръка се нуждае от преглед. Боли ли?
– Адски.
Не съм изненадана. Изглежда ужасно.
– Ела! – измъквам се от здравия му захват, което го кара да мърмори, но все пак ме пуска. Изправям се и протягам ръка към него. Той ме поглежда с лека усмивка, след което поема ръката ми и се вдига от пода.
Качваме се мълчаливо по стълбите и се връщаме в основната спалня.
– Влизай вътре! – нареждам тихо и соча ваната.
– Нареждаш ли ми? – веждите му се вдигат.
– Така изглежда – кимвам към ваната.
Започва да дъвче устната си, без да прави опит да влезе във ваната.
– Ще влезеш ли вътре с мен? – пита тихо.
Внезапно се чувствам неловко и не на място.
– Не мога – отвръщам. Клатя глава и отстъпвам леко назад. Искам, отчаяно искам, но знам, че щом се поддам на неговата привързаност и на допира му, ще бъда отклонена от целта си да сложа в ред мислите си и да получа отговори на толкова много въпроси.
– Ава, ти не искаш да те докосвам. А това е против моите инстинкти.
– Джеси, моля те! Трябва ми време.
– Това не е естествено, Ава. Не мога да не те докосвам.
Прав е, но не мога да си позволя да бъда погълната от него. Трябва да задържа разума си, а щом Джеси ме докосне, се разсейвам.
Не казвам нищо. Само поглеждам отново ваната, преди да го погледна отново. Той поклаща глава и развива одеялото от кръста си, след което стъпва внимателно вътре и се спуска във водата. Взимам чаша от плота на мивката и клякам до ваната, за да измия косата му.
– Не е същото без теб тук – оплаква се той, обляга се назад и затваря очи.
Не обръщам внимание на мърморенето му, а започвам да мия косата му и да сапунисвам красивото му тяло от глава до пети, като се боря с неизбежните тръпки, които пробягват през мен при допира.
Задържам се около белега на корема му замислено и тихо се надявам, че това ще го накара да обясни. Не става. Той държи очите и устата си затворени. Имам чувството, че ще бъде трудно. Никога не е давал доброволно информация и обикновено отбягва въпросите ми със строго предупреждение или с разсейваща тактика. Не мога да позволя това да се случи отново. За мен не е естествено да го избягвам.
Прокарвам ръка по грубата му челюст.
– Нуждаеш се от бръснене.
Отваря очи, обгръща брадичка със здравата си ръка и гали четината.
– Не ти ли харесва?
– Харесвам те какъвто и да си.
„Само не пиян!“
По лицето му за кратко прелита изражение, което почти ме убеждава, че чете мислите ми.
– Няма да изпия и капка повече – заявява уверено, като се старае да не прекъсва контакта ни с очи, докато го казва.
– Изглеждаш уверен – отвръщам тихо.
– И съм. – Сяда във ваната и обръща лице към мен. Вдига наранената си ръка, за да обгърне лицето ми, но трепва, когато осъзнава, че не може. – Сериозен съм. Никога повече. Обещавам ти. Аз не съм бесен алкохолик, Ава. Признавам, че се самозабравям, след като започна да пия и че ми е трудно да спра, но мога да пия и да не пия. Бях в лошо състояние, след като ти ме остави. Просто исках да притъпя болката.
Сърцето ми се стяга в гърдите и изпитвам чувство на облекчение, смесено с малко съмнение. Всеки се самозабравя по-малко, когато започне да пие, нали? Милиони думи се блъскаха в мозъка ми от дни, но сега не мога да си спомня нито една от тях.