– Ава, това е Крис – казва. Тонът на Джеси предполага, че той би предпочел да не ме представя на Крис. – Агентът по продажбите на „Луссо“.
Разбира се. Знаех си, че го познавам. Той ми отправя мазна усмивка и на мига ми става неприятен.
– Здравейте! – подавам ръка неохотно и той я поема. Дланта му е потна. – Приятно ми е да се запознаем – казвам, залепвам фалшива усмивка на лицето си и забелязвам, че Джеси доволно следи как въртя с пръсти кичур коса.
– За мен е истинско удоволствие – провлача агентът. Отправям нервен поглед към Джеси, а Крис приближава към мен, без да пуска ръката ми. – Харесва ми тази рокля. – Той прокарва очи по тялото ми и това ме кара да се оттегля назад.
Той явно е много смел мъж. Или пък е изключително глупав. Джеси се приближава за част от секундата, а скулите му изпъкват повече от когато и да било. Той буквално се тресе и измъква Крис от личното ми пространство с рязко дръпване. Агентът застава неподвижно и гледа как Джеси се приближава, повдига ме, сяда на стола и ме отпуска върху скута си.
– Крис, ще направиш добре да държиш ръцете и очите си настрани. Така може би няма да счупя краката ти. Разбра ли? – Джеси говори спокойно, но е невъзможно да пропуснеш остротата в тона му.
Гледам как Крис се оттегля с тревожно-извинително изражение на лицето.
– Джеси, извинявам се. Бях решил, че тя е в играта.
– Моля? – питам невярващо.
Чувствам как Джеси се стяга под мен в пристъп на паника и стискам леко крака му с ръка. Топлината, която струи от него, залива гърба ми. С удоволствие бих го пуснала срещу това нагло прасе, но ми се иска вечерта да мине, без да е необходимо да слагам лед на наранената ръка на Джеси. А ако не го удържа, той със сигурност ще убие Крис.
Джеси се надига леко и ме придърпва към гръдта си.
– Предлагам да се разкараш на секундата – ръмжи той.
Натискам го обратно и хвърлям на Крис поглед, който казва: „Разкарай се, ако знаеш какво е добро за теб“. Той се оттегля внимателно и аз се съмнявам, че ще се върне.
Извръщам глава и поглеждам въпросително Джеси.
– Способен на убийство?
Той се мръщи насреща ми, а после казва с лишено от емоция лице:
– Абсолютно.
– Всички жени ли са в играта? – Това е новина.
Той вдига рамене.
– Не идваш в имението, ако не си склонен към сексуални приключения.
О, прекрасно. Оглеждам бара, който е поопразнен, откакто групата започна да свири и горе вече е отворено. Всички приличат на обикновени хора, но са тук по една причина и това няма нищо общо с първокласните спортни съоръжения, които предлага имението. Едно нещо е сигурно, ако се съди по всички скъпи коли, които често са паркирани отвън: всички те са много богати хора.
– Колко струва членството? – взема връх любопитството ми.
Той се сгушва във врата ми.
– Защо, искаш да се присъединиш ли?
– Възможно е.
Той ме хапе.
– Сарказмът не ти отива, жено. – Издърпва ме по-нагоре в скута си. – Четиридесет и пет.
– На месец? – Не е много.
Той се смее.
– Хиляди. На година.
– Мамка му!
Той стисва ухото ми със зъби, а след това притиска бедра към задника ми.
– Езикът!
Простенвам, когато усещам колко е твърд. Четиридесет и пет хиляди на година са ужасно много пари. Тези хора сигурно са глупави или отчаяни, но като гледам наоколо, не виждам грозни мъже или жени. Всички те биха могли да получат каквото искат.
– Хей! А Кейт плаща ли? – Тя не е зле финансово, но винаги е била много предпазлива с парите.
– Как мислиш? – пита той през смях. Не знам. Дали Джеси я е освободил от такса, защото ми е приятелка? Би ли го направил?
– Сам – осъзнавам. – Сам е платил.
– На приятелска цена, разбира се.
Той има приятелски цени за членство в това секс убежище? Имам чувството, че съм на друга планета. Тези неща са далеч отвъд разбирането ми, но ето ме тук – вечерям и пия с тези хора, пък и съм приятелка на собственика.
– Бих искала да беше отказал – мърморя. Кейт може да изглежда безгрижна, но не мога да спра да мисля, че се спуска към нещо катастрофално.
– Ава, това, което правят Сам и Кейт, си е тяхна работа.
Мръщя се на себе си.
– Колко хора членуват тук?
Той повдига ръка към челото ми и го натиска леко, докато тила ми не опира в рамото му.
– Много си любопитна, като се има предвид, че мразиш това място – отбелязва той и целува бузата ми.
– Не съм любопитна – повдигам рамене. Заинтересована съм. Това го прави много богат мъж, независимо че е наследил всичко от чичо Кармайкъл.
Той се смее леко.
– Последния път, когато Сара ги брои, бяха някъде около хиляда и петстотин, но не всички са активни в момента. Виждаме някои по веднъж в месеца, други срещат някого и започват връзка, а трети имат нужда от почивка.