Правя бързо сметка наум. Това са милиони.
– Ресторантът и барът включени ли са?
– Не – казва той шокирано. Не знам защо. За четиридесет и пет хиляди лири годишно аз бих очаквала повече от една отворена покана да правя секс с всеки и всички. – Барът и ресторантът са на отделна сметка. Някои членове закусват, обядват и вечерят тук четири или пет пъти седмично. Няма да изкарвам много пари, ако храната и питиетата са безплатни. Членовете имат сметки, които уреждат месечно. Обърни се, искам да те видя. – Той ме побутва да стана и ме намества между краката си. Отмята косата ми от рамото и намества диаманта, преди да вземе ръцете ми в своите. – Би ли искала да надникнеш горе? – пита той и започва да дъвче устната си.
Оттеглям се леко. Знам, че няма предвид апартаментите. Вече съм ги виждала. Или поне един от тях. Има предвид общата стая. Искам ли да я видя?
По дяволите!
Наистина искам. Не знам дали „Гордостта на Марио“ ми дава смелост, или просто съм любопитна, но наистина искам да знам.
– Да – казвам тихо, преди да съм се отказала, и Джеси кимва леко и замислено.
Той става и аз го оставям да ме поведе към фоайето и към стълбите. Поглеждам към огромната, оформена като галерия площадка на втория етаж, чувам гласовете на хора, които влизат и излизат от стаите, и позволявам на Джеси бавно да ме поведе нагоре по стълбите. Знам, че той не бърза, за да ми даде възможност да обмисля решението си, а на мен ми се иска да му кажа да побърза, преди да съм се отказала. Стигаме горе и започваме да обикаляме галерията. Най-сетне стигаме до непрозрачни стъклени врати. Навсякъде около нас има хора, всички напълно облечени. Някои са извън стаите и просто си говорят. Това изглежда странно.
– Трябва да се заемем с това следващата седмица – казва Джеси и сочи към разширението. Вече разбирам защо. – Готова ли си?
Знам, че гледа как се взирам в двойната врата, която води към общата стая. Очите ми са привлечени от неговите като от магнити, каквито са. Зелените му езера ме поглъщат. Той знае, че всичко в това място ме кара да се чувствам изключително неудобно, но не изглежда обиден. По-скоро одобрява моята реакция и неохота.
Той се приближава към мен, като не престава да ме гледа, докато не заставаме гърди до гърди.
– Любопитна си.
– Да – признавам.
– Няма защо да си толкова неспокойна. Аз ще бъда с теб през цялото време. Ако искаш да излезеш, просто кажи и ще се махнем оттам. – Странно, но опитът му да ме успокои действа. Той стиска ръката ми и аз се чувствам малко по-спокойна, по-удобно и на място, когато той ме побутва към стълбите. Тръгвам и му позволявам да ме поведе, а сърцето ми бие все по-силно с всяка следваща крачка.
– Ще видиш как се правят много неща. Някои по-нежни, други не толкова. Важното е да запомниш, че всички тези практики са със съгласието на всички. Това, че си в стаята, не значи непременно, че имаш желание да се включиш в някоя от дейностите. – Той поглежда надолу и се ухилва. – Не че някога ще го направиш. Превърнал съм в най-важната си мисия това всеки мъж да знае какви ще са последствията, ако те доближи. – Той отново поглежда напред. – Може да напиша съобщение.
Започвам да се смея леко. Вероятно би го направил. Той ме поглежда закачливо и се усмихва меко, а любовта ми към него нараства още повече.
Оставям го да ме поведе през широките двойни врати от тъмно дърво в общата зала.
Двадесет и трета глава
Когато пълната стая се разкрива пред очите ми, се съсредоточавам да продължа да дишам равномерно. Трудно е. Изумителната музика, която се чува като фон, е заредена с толкова секс, че само ускорява пулса ми.
Просторната стая е много красива – точно както и в спомените ми – с всичките си открити греди и златни свещници, които осигуряват приглушено осветление. Върху джорджианските прозорци са спуснати накъдрени пердета, а това, в допълнение с дискретната светлина, придава на стаята еротика и чувственост, а не пошлост. Настроението е завладяващо. Каква ирония! Заобиколена съм от голи хора, а се възхищавам на декора и на атмосферата. Джеси поздравява доста голи хора, докато минаваме през стаята. Жените замират и изправят гръб, когато го съзират, въпреки че той здраво държи ръката ми. Чувствам се съвсем не на място, предимно защото съм напълно облечена. Поглеждам към него и виждам колко е незасегнат от заобикалящата ни среда. И защо да бъде? Тази гледка е нормална за него. Пред очите ми се разкриват различни сцени, всяка от които ме смущава, но в същото време ме пленява. Трудно е да не гледаш.