Поклащам глава невярващо. Дали не би искала да стане и да се поклони? Въпреки нейното безсрамие това, което се случи, беше невероятно и аз бях очарована, но сега изпитвам неизбежното чувство, че не съм на подходящото място. Джеси е бил тук, той е правил тези неща и ги е правил с много жени, някои от които са в тази зала. С колко и в какви граници? Внезапно си давам сметка, че стискам силно ръката на Джеси. Вдигам очи към него и отпускам хватката.
Той ме гледа внимателно, опитвайки да разгадае мислите ми, след което се извръща с цялото си тяло към мен и хваща и другата ми ръка.
– Ти не си ексхибиционист, Ава, и аз те обичам точно такава. Ти си моя и само моя. И аз съм само твой. Разбираш ли? – гласът му е изпълнен със загриженост. Той знае какво мисля.
Костите ми омекват, сърцето ми пропуска прекалено много удари и се олюлявам леко. Джеси така ме придърпва към себе си, че челото ми се притиска към рамото му. Той е стабилен и топъл и е изцяло мой.
– По дяволите! – шепти той и поема дълбоко въздух. – Не мога да ти кажа колко много те обичам. – Целува ме по косата. – Ела, искам да танцувам с теб. – Той се обръща, обгръща ме с ръка и ме повежда към изхода. След всичко, видяно тук, иска да танцува с мен? Той се накланя надолу. – Обзалагам се, че си мокра. – Спирам да дишам и той започва да се смее тихо. – Само за мен – казва. Не че имам нужда от напомняне.
Поглеждам през рамо и шокирана спирам рязко. Жената е обърната и стои на ръце и колене, единият от мъжете я пронизва отзад, а другият е коленичил пред нея и забива члена си в устата ù, като заглушава виковете ù. Опулвам се от внезапната смяна на подхода. Докато двамата мъже нахлуват в нея, третият започва да обикаля телата. Какво смята да прави, по дяволите?
Виждам как взима нещо от намиращия се наблизо шкаф, след което и той коленичи откъм гърба ù. Мъжът до него излиза от нея и разтваря широко бузите ù, като по този начин осигурява достъп до ануса ù. Трябва да се махна. Трябва да изляза веднага, но съм като омагьосана и продължавам да гледам. Мъжът напъхва нещо в задника на жената. Нямам идея какво, но то е голямо и е влязло само наполовина. Не мога да откъсна поглед. Мъжът прави място на приятеля си, който отново нахлува в нея, след което ляга по гръб под жената, сграбчва едната ù гърда с една ръка, повдига глава и поема другата в уста, а свободната си ръка обвива около члена си.
Мили Боже! Чувствам как Джеси ме дърпа и вдигам очи към него. Той ме гледа предпазливо. Изражението ми е непогрешимо: „Моля те, не ми казвай, че си правил такива неща“.
– Ела, видя достатъчно – дърпа ме той към вратите, опитвайки да ме отдалечи от видяното. Исусе, истината за това място току-що цапардоса бедния ми невинен мозък.
– Джеси?
– Недей, Ава. – Той клати глава, без да ме поглежда. Знае какво мисля. Чувството, че не съм на мястото си, се връща по-силно и по-болезнено отпреди. – Имам нужда само от теб.
– Ти...
– Казах ти, недей! – повтаря той, все още отказвайки да погледне към мен. Решавам да не настоявам. Не мога да мисля, че Джеси е бил част от това.
Когато приближаваме вратата, Наташа препречва пътя ни. Тя е почти гола, като се изключат микроскопичните сатенени боксерки. Гърдите ù се люлеят силно, когато спира пред нас. Не знам къде да гледам.
– Прекалено облечен си, Джеси – мърка тя.
След онова, което видях току-що, това е много сполучлив начин да бъда извадена от равновесие. Мога да я зашлевя. Ръката ми се свива в юмрук, а челюстта ми се стяга, но Джеси предотвратява сблъсъка, като я заобикаля.
– Прояви малко уважение, Наташа – отсича той.
Къкрещият ми гняв се превръща в доволство след резкия отговор на Джеси, който без съмнение е причина за раздразнената физиономия на Наташа.
– Аз също бих искала да пусна съобщение – казвам иронично, когато ме повежда към стълбите.
– Каквото искаш, Ава – смее се той. Приближаваме се към бара. – Искаш ли питие?
– Моля – опитвам се да не звуча обидено, но знам, че се провалям ужасно. Никога няма да мога да изтрия от ума си представата за мъжете, които бяха коленичили там. Само че в главата ми там е Джеси. Повдига ми се, но аз поисках да видя всичко. Джеси ме поглежда замислено и знам, че и той съжалява, че ме е завел там.
– Искаше да бъда по-открит – казва той тихо.