Прав е и аз съжалявам.
– Не искам повече да ходя там.
– Значи няма да ходиш – отговаря светкавично.
– Не искам и ти да ходиш там. – Знам, че е неразумно да го моля да избягва епицентъра на своя бизнес.
Той ме изучава внимателно.
– Не изпитвам нужда да ходя там. Всичко, от което имам нужда, стои на една ръка разстояние и възнамерявам да запазя тази близост.
Кимвам с глава и прокарвам поглед по тялото му.
– Благодаря ти – казвам тихо и изпитвам чувство за вина, че поставих такова условие, та дори още повече заради това, че той се съгласи без въпроси, спорове и предизвикателства.
Джеси нежно отмества косата от лицето ми.
– Намери Кейт, а аз ще взема питиета.
– Добре.
– Отивай! – Той ме обръща с гръб към себе си и ме побутва напред.
Тръгвам през слънчевата стая и веднага откривам Кейт на препълнения дансинг. Огнената ù коса е като фар в тълпата. Стъпвам на дансинга в момента, в който зазвучава песента на Отис Рединг „Любовникът“, и Кейт изпищява, развълнувана и от моето пристигане, и от песента.
– Къде беше? – надвиква музиката тя.
– На обиколка в общата стая – повдигам рамене, но в този момент ме поразява грозната мисъл, че Кейт е била там. О, Боже, не!
Големите ù сини очи се ококорват изненадано и тогава на бледото ù лице цъфва огромна усмивка. Това не ми помага да се освободя от непоносимо ужасните мисли. Тя сграбчва ръката ми и ме дръпва след себе си, а аз повдигам полите на роклята си, за да не се спъна. Сам и Дрю са доста пийнали и изпълняват някакви противозаконни танцови стъпки, с които привличат вниманието на много жени, но Кейт явно няма нищо против. Тя продължава да ме държи здраво и извърта очи на своя своенравен приятел и неговата дяволита усмивка. Тя е спокойна и уверена, каквато е винаги, но по всичко личи, че Сам не е. Не след дълго той я издърпва по-далеч от някакъв мъж, който танцува твърде близо до нея.
Подскачам и изпитвам лек пристъп на паника, когато някой се притиска в гърба ми, но долавям аромата и извръщам лице към брадичката, която почива на рамото ми.
– Привет на хубавото ми момиче.
– Уплаши ме.
Той се усмихва.
– Смятам да те засрамя.
Така ли? Той се протяга надолу и повдига роклята ми леко, после прикляка зад мен, повдига ме и започва да върти бедра, като притиска длан към корема ми и движи тялото ми със своето. Скоро хващам неговото темпо и започваме да танцуваме в синхрон с музиката. Групата прави невероятно изпълнение на известната песен. Отмятам глава назад и се разсмивам, когато Джеси започва да движи ръката си нагоре, надолу, встрани от тялото, като в същото време притиска бедра към моите и ускорява или забавя темпото в зависимост от музиката, люлеейки ме на всички страни. Кейт и Сам са преплетени в здрава прегръдка, а Дрю хваща някаква жена, която безсрамно си го търси.
Поставям длан върху ръката на Джеси, която лежи върху моя корем, и му позволявам да танцува – без никакво възражение и без да ме е грижа за дузината жени покрай нас, които правят всичко възможно да бъдат забелязани от него. Но опитите им са напразни. Цялото му внимание е за мен.
– Боже, обичам те – казва той в ухото ми и ме целува по слепоочието, после хваща ръката ми и ме завърта, като ме отдалечава от тялото си, а след това ме придърпва обратно към себе си. Хората на дансинга ни аплодират, а групата започва да свири „Суеверие“ на Стиви Уондър. Чувам как Кейт пищи зад мен.
– Ще танцуваме ли още? – повдига въпросително вежда Джеси и бавно ме залюлява настрани.
– Питие – моля аз.
– Не можеш да устоиш на темпото на своя Бог, изкусителко – казва, а гласът му е дрезгав.
Ние сме единствените, които продължават да танцуват в прегръдка. Всички около нас танцуват в ритъма на новата песен. Джеси е прав – групата е много добра.
Той допира бузата ми с носа си и започва да го върти бавно.
– Щастлива ли си?
– Изключително – отвръщам. Не се колебая. Това е най-лесният въпрос, на който е трябвало да отговарям. Придърпвам го към себе си. Има твърде много разстояние помежду ни.
– Тогава моята работа тук е свършена – казва. Приближава лице към врата ми и вдишва дълбоко, а аз се усмихвам в пълно блаженство, когато той ме притиска и обвива ръце около мен. Никога не съм била толкова щастлива и знам, че никога няма да бъда. Мога да се справя с миналото му.
– Твоята изкусителка умира от жажда – казвам тихо.
Чувствам как се ухилва във врата ми.
– Да пази Бог – казва той и ме освобождава. – Хайде, не искам да бъда обвиняван, че те пренебрегвам. – Прегръща ме и ме повежда от дансинга към бара. – Ето. – Поставя ме на обичайния ми стол и махва на Марио, който налива питието ми незабавно и го донася с две бутилки вода.