– Защо не ми каза по-рано? Това ли имаше предвид, когато каза, че ще причиня повече щети, ако си тръгна?
Той отпуска глава.
– Беше гадно да го кажа.
– Беше.
Отново ме поглежда.
– Просто исках да останеш. Бях смаян, когато ми каза, че имам хубав хотел – усмихва се леко и аз се чувствам глупаво. – Нещата станаха доста бързо. Не знаех как да ти кажа. Не исках да избягаш отново. Ти. Продължаваше. Да. Бягаш.
– Но не стигнах далеч, нали?
– Щях да ти кажа. Не трябваше да идваш в имението така. Не бях подготвен, Ава.
Очевидно. Всеки път, когато бях в предполагаемия хотел, бях придружавана или затваряна в кабинета на Джеси. Сигурна съм, че хората са били предупредени да не говорят с мен и никой да не доближава Джеси, когато съм с него. Но той е прав. Нещата наистина станаха доста бързо, но това няма нищо общо с мен. Боже, има толкова много теми, за които да говорим. Толкова много въпроси. Гадното малко същество, което Джеси удари в имението, имаше да каже някои доста интересни неща. Имал ли е връзка Джеси със съпругата му?
Въздъхвам.
– Излизай! Сбръчкваш се – вдигам кърпа и той също въздиша, след което се измъква от ваната, подпрян на здравата си ръка. Прокарвам кърпата по тялото му, а той ме наблюдава внимателно.
Ъгълчетата на устните му се вдигат леко в подобие на усмивка, когато стигам врата му.
– Преди няколко седмици аз лекувах твоя махмурлук.
– Обзалагам се, че главата ти дрънчи много по-силно от моята. – Отказвам да се отдам на спомените и увивам кърпата около кръста му. – Храна, а после болница.
– Болница? – изтърсва той със стреснат глас. – Не ми трябва болница, Ава.
– Ръката ти – пояснявам. Вероятно мисли, че искам да го настаня в болница.
Виждам, че ме е разбрал, защото вдига ръката си, за да я огледа. Кръвта е отмита, но все още изглежда гадно.
– Добре е.
– Не съм убедена.
– Ава, няма нужда да ходя в болницата.
– Не ходи тогава! – обръщам се и влизам в спалнята.
Той ме следва и се срива в края на леглото. Наблюдава ме как изчезвам в огромното гардеробно помещение. Ровя из вещите му и намирам сив анцуг и бяла тениска. Нуждае се от нещо удобно. Взимам някакви боксерки от чекмеджето му и се връщам. Откривам го проснат на леглото. Качването по стълбите и ваната са го довършили. Не мога да си представя толкова силен махмурлук.
– Ето, облечи тези! – Поставям дрехите на леглото до него и той се обръща да огледа избора ми с тежка, уморена въздишка.
Когато не прави никакъв опит да се облече, вдигам боксерките му и коленича пред него, като ги държа при краката му. Правил е това с мен много пъти. Чуквам глезена му и той се вдига от леглото и гледа надолу към мен. Лек блясък се появява в очите му. Още един познат знак.
Мълчаливо вдига крака, за да мога да му обуя боксерките, но кърпата му пада, когато съм на половината път нагоре по тялото му, и аз се озовавам с лице пред огромния му възбуден член.
Пускам боксерките и отскачам назад от него, сякаш може да ме изгори или нещо такова. Значи не всичко у него е пречупено, мисля си, като се опитвам да не му обръщам внимание. Хвърлям бърз поглед нагоре към него и за първи път очите му искрят, но аз не се нуждая от това сега, въпреки че тялото ми е напълно несъгласно с ума ми. Боря се с порива да го бутна на леглото и да го яхна. Няма да рискувам да отклоня и двама ни със секс. Има много неща, за които да говорим.
Той посяга надолу и издърпва боксерките догоре.
– Ще отида в болницата – казва. – Ако искаш, ще отида.
Мръщя му се.
– Няма да ме накараш да падна в краката ти от благодарност, като се съгласиш да ти прегледат ръката – казвам рязко.
Очите му се присвиват леко от грубостта ми.
– Няма да обърна внимание на лошия ти тон.
– Трябва да те нахраня – прошепвам и се обръщам да изляза от стаята, като оставям Джеси да облече анцуга и тениската.
1 Игра на думи – bath – вана и bat – прилеп. – Бел .прев.
Четвърта глава
След душ и преобличане в стаята за гости се отправям надолу и намирам Джеси в безсъзнание на дивана. Известно време наблюдавам лекото вдигане и спускане на широките му гърди. Въпреки очевидното му изтощение, очите ми са доволни. Телефонът ми иззвънява рязко и ме изтръгва от бляновете ми. Бързо го откривам и вдигам, без да си давам труда да погледна екрана.
– Ало?
– Ава?
– Дан! – След всичко станало съм забравила, че трябва да се видя с него днес. Толкова е хубаво да чуя гласа му. – Къде си?