– Не, не и когато говорим за другите жени, които си чукал. Не си чукал само мен повече от веднъж, така ли?
Той ми ръмжи и аз му се намръщвам.
– Не, не съм – признава, като започва да прави по-бързи кръгове по ръцете ми. – Но трябва да разбереш, че никоя от тях не означава нищо за мен. Използвах ги, употребявах ги като вещи. Не се гордея с това, но беше така. Те бяха готови да ме вземат такъв, какъвто съм, Ава. Всички те искаха повече, но никоя от тях не е очаквала да получи повече. А сега вече виждат, че мога да бъда верен на една жена.
Чувствам леко гадене. Този разговор със сигурност може да обърне стомаха ми. Колко жени трябва да очаквам, че ще дойдат да търсят моя невротичен, властен маниак? Съпругата на Микаел, а сега и Корал.
– Тя все още те обича – казвам тихо. Това е другата причина, поради която Корал беше в имението снощи. – Но не може да те има – добавям. – Никоя от тях не може – повтарям, за да му покажа, че съм наясно, че ще има и други. Имам чувството, че се подготвям за война.
Очите му омекват и той се усмихва леко.
– Не може. Казах ù го. Никоя от тях не може. Аз съм само твой.
– Също така не искам да помагаш на Корал. Не е честно да очакваш, че ще се съглася с това.
– Ава, не мога да ù обърна гръб. – Той изглежда наистина шокиран от моето искане.
– Добре, тогава аз ще продължа да работя за Микаел. – Нямам идея защо казах това. Колко съм глупава. Изражението на лицето му от меко изведнъж става мрачно и твърдо. Ще се науча ли някога?
– По-добре премисли това изявление – отвръща. Гърдите му се повдигат под мен, а челюстта му се стяга до счупване. Точно така се чувствам аз заради това, че помага на Корал.
– Не – заявявам, макар да съм наясно, че притискам късмета си.
– Три – започва той.
– О, не започвай! – Опитвам се да стана от него, но хватката му се стяга върху ръцете ми.
– Две.
– Не! Няма да броиш за това! Няма начин, Уорд. Можеш да си вземеш шибаната нула и да си я завреш в шибания задник. – Започвам да се боря с хватката му и колкото по-силно той ме държи, толкова по-бясна ставам аз.
– Езикът! – Така ме завърта, че сега съм с главата надолу, а той ме покрива като одеяло. – Едно.
– Разкарай се! – Няма да се откажа от това.
– Нула, бебче. – Пръстите му се спускат към хълбоците ми и се впиват... силно.
Аз пищя, запратена в ада от безмилостното му гъделичкане. О, той наистина ще го направи. И изведнъж усещам пикочния си мехур като балон.
– Добре, добре, съжалявам, съжалявам, съжалявам. – Не мога да понеса повече.
Той спира незабавно, завърта ме по гръб и ме притиска към леглото.
– Целуни ме! – заповядва, като се снижава така, че устните му са на нивото на моите.
– Няма да направя нищо, докато не признаеш, че беше несправедлив. – Виждам как думите ми се врязват в съзнанието му и как мислите му започват да препускат. Така че продължавам, преди да е успял да ме прекъсне. – Тя иска да те отнеме от мен, а аз никога няма да позволя това да се случи. Ако ще се омъжвам за теб, ти трябва да приемаш и да уважаваш моите чувства. Не искам да се виждаш или да говориш с нея. Съжалявам я, но не толкова, че да позволя това да се отрази върху нас. И се надявам, че ти се чувстваш по същия начин.
– Разбира се, че се чувствам по същия начин – въздъхва той.
– Тогава няма да ти е трудно да изпълниш моята молба.
– Права си. Съжалявам – казва той и потрива нос в моя. – Бях неразумен. Няма да я виждам повече. Прости ми!
– Прощавам ти. Целуни ме!
Той не губи време, целува ме силно и изпуска гърлен звук на задоволство.
– Кажи, че ме обичаш! – заповядва.
– Обичам те.
Зелените му очи блестят и усмивка изкривява устните му.
– Кажи, че ще се омъжиш за мен!
– Ще се омъжа за теб.
– Не мога да чакам. Сега ти ме целуни! – настоява. Дрезгавият му глас кара главата ми да се завърти. Обвивам ръце около врата му и го придърпвам в обожателна целувка. Усещам усмивката му върху устните си, той се надига от леглото, без да ме пуска, а краката ми се сплитат върху бедрата му. Продължавам да го целувам, докато той ме отнася към банята и използва свободната си ръка, за да освободи краката ми. Мърморя недоволно, а той се смее.
– Измий си зъбите, а аз ще приготвя закуска. – Той посяга зад врата си и разплита ръцете ми, поставя ме пред огледалото и ме целува по рамото, а след това ме плясва по задника и излиза от банята.
Значи ще се омъжа за него, така ли? Взирам се в отражението си. Тъмната ми коса изглежда като купа рошави къдрици, очите ми блестят, устните ми са розови, а бузите – зачервени. Изглеждам добре.
Разсеяно взимам четката и слагам малко паста на нея, докато мисля колко добре се чувствам. Никога не съм се усещала толкова отпочинала и жива, а има само една причина за това и тя е господин Предизвикателен. По дяволите, Кейт ще откачи, а аз дори не мога да мисля какво ще направят родителите ми, когато разберат.