Вдигам четката към устата си и започвам да мия зъбите си, а със свободната си ръка отмятам кичур коса от лицето си. Чувствам се щастлива. Но нещо привлича вниманието ми.
Какво е това, по дяволите?
Двадесет и пета глава
Плюя пастата за зъби по огледалото и ахвам изумено, а четката пада в мивката. Поглеждам надолу към лявата си ръка, която внезапно е натежала като олово, и стискам плота, за да се успокоя. После примигвам няколко пъти и разтърсвам глава, все едно може да се махне, все едно е халюцинация или Бог знае какво. Но не, точно пред очите ми е един заслепяващ огромен диамант, поставен на безименния ми пръст.
– Джеси! – пищя и усещам как се плъзгам по ръба на мивката, с усилие се приближавам до шезлонга и се сривам върху него. Поставям глава между краката си и се опитвам да овладея дишането си и препускащото си сърце. Мисля, че съм на път да припадна.
Чувам как той нахлува през вратата на банята, но не мога да накарам главата си да се вдигне.
– Ава, скъпа, какво има? – звучи паникьосан и се срива на колене пред мен, като обхваща с ръце бедрата ми.
Не мога да говоря. В гърлото ми е заседнала буца с размерите на диаманта, който тежи на лявата ми ръка и я дърпа надолу.
– Ава, за Бога! Какво е станало? – Той нежно повдига главата ми и търси погледа ми. Очите му са изпълнени с отчаяние, а моите – със сълзи. – Моля те! Кажи ми!
Преглъщам един опит да изрека някоя дума, но това не помага, така че вдигам ръка. О, Боже, толкова е тежка.
Виждам през насълзените си очи как бръчката му се появява отново и той отправя объркан поглед към ръката ми.
– Значи си го видяла? – казва той сухо. – Доста време ти отне. Исусе, Ава, получих хиляди инфаркти. – Той взима ръката ми и полага устни върху нея, точно до новия ми приятел. – Харесва ли ти?
– О, Боже! – Плача. Дори няма да питам колко струва. Това е прекалено голяма отговорност. Издишам рязко в момента, в който ръката ми бързо се спуска към гърдите ми в търсене на другия ми приятел.
– В сейфа е. – Той хваща ръката ми и я придърпва към другата в голия ми скут. Отпускам се с облекчение, щом той започва да движи палеца си по ръката ми и се усмихва. – Кажи ми, харесва ли ти?
– Знаеш, че ми харесва. – Поглеждам към пръстена. Изработена от платина плоска лента, украсена с блестящ диамант в квадратна форма. Поглеждам към Джеси. Знам, че веждата ми е повдигната в объркване. Може би все пак ще имам нужда от ваучера за ботокс. – Кога го постави на пръста ми?
Устните му оформят права линия.
– Веднага след като те вързах.
Очите ми се разширяват.
– Много самоуверено от твоя страна.
Той свива рамене.
– Един мъж има правото да бъде оптимист.
– Наричаш това оптимизъм. Аз го наричам твърдоглавост.
Той се ухилва.
– Наричай го както желаеш. Тя каза „да“. – Той се хвърля върху мен и притиска голото ми тяло към студения твърд под на банята, заравяйки лице между гърдите ми. Аз се засмивам.
– Спри!
– Не! – Той хапе гърдата ми и я засмуква. – Ще те маркирам.
Дори да можех да го спра, не бих опитала. Той е единственият, който би могъл да ме види. Позволявам му да ме бележи и прокарвам пръсти по косата му, но зяпвам отново, когато очите ми попадат върху пръстена. Не мога да повярвам, че ми го е сложил, преди да ме попита, наглият задник. Как не го забелязах?
Бях разсеяна... предизвикана.
– Ето – обявява той и целува нежно синката. – Вече сме двойка.
Поглеждам надолу към идеалния кръг, който е направил на гърдата ми, а после и към Джеси, който се наслаждава на действията си.
– Щастлив ли си? – питам.
– Щастлив съм. А ти?
– Възхитена съм.
– Добре, работата ми тук е свършена. Следващата задача: да нахраня моята изкусителка. Ставай! – заповядва и ме издърпва на крака. – Ще слезеш ли скоро?
– След около пет минути.
– Около пет минути. – Той се накланя и захапва ухото ми. – Побързай! – Плясва ме по задника и излиза отново.
Огромна усмивка се разлива по зачервеното ми лице. Казах „да“. Нямам абсолютно никакви съмнения, нито едно. Аз принадлежа на Джеси.
Взимам си душ набързо, след което вдигам ризата му от пода и я обличам върху някакви жарсени шорти. Прекосявам площадката и си спомням за писмата, които все още не съм му дала, така че се отбивам набързо в бежовата стая, взимам пощата от шкафчето и слизам по стълбите, като пренебрегвам факта, че съм била далеч от него само около двайсет минути, а той вече ми липсва.