Намирам го в кухнята, забол пръст в буркана с фъстъчено масло, да гледа съсредоточено в екрана на лаптопа. Въздишам при вида на замисленото му красиво лице и сбръчквам нос от отвращение, когато той напъхва омазания си с масло пръст в устата.
– Ето, забравих да ти ги дам – подавам му пощата и си сипвам портокалов сок.
– Ти ги отвори!
Виждам ключовете от колата ми на плота.
– Колата ми е тук?
– Джон я докара – казва той и продължава да изучава каквото има на екрана на компютъра. Усмихвам се на представата за огромния Джон, който кара моето мини.
– Религиозна ли си? – пита той спокойно.
Мръщя се над чашата.
– Не.
– Аз също. Имаш ли предпочитания за датата?
– За какво? – звуча объркана, но това е, защото съм объркана.
Той поглежда нагоре към мен намръщено.
– Има ли някоя определена дата, на която би искала да станеш госпожа Ава Уорд?
– Не знам – свивам рамене. – Следващата година или по-следващата. – Взимам препечена филийка и започвам да я мажа с масло. Той ми предложи само преди половин час. Трябва ми време да осъзная новината. Има достатъчно време за организация, пък и аз трябва да говоря с родителите си като за начало.
Той трясва буркана с фъстъчено масло върху плота и това ме кара да подскоча.
– Следващата година? – възкликва с изражение на абсолютно възмущение.
– Добре, нека да е по-следващата. – Следващата е доста скоро, предполагам. Режа филийката наполовина и захапвам средата.
– По-следващата?
Поглеждам към него и виждам, че лицето му е изкривено в тотално неверие. Наистина нямам против. Може и по-по-следващата, това не ме тревожи. Повдигам рамене и продължавам да дъвча филийката.
Изражението му вече е намръщено.
– Ще се оженим следващия месец. – Той повдига буркана и енергично заравя пръста си в него.
Едва не се давя с филията, след което започвам да дъвча усилено, за да освободя устата си. Следващият месец? Той луд ли е?
– Джеси, не мога да се омъжа за теб следващия месец.
– Напротив, можеш и ще го направиш – отсича той, без да ме поглежда.
Отдръпвам се леко. Още не съм споменала на мама и тате, че живея с него, камо ли пък за сватба. Трябва ми време.
– Не, не мога – усмихвам се леко.
Страстните му очи се впиват в моите и той пак тупва буркана на плота, а аз отново подскачам.
– Моля? – казва той, а гласът му издава истински шок.
– Джеси, родителите ми дори не са чували за теб. Не може да очакваш да им се обадя и да им сервирам такава новина по телефона. – Мълчаливо го моля да бъде разумен. Виждала съм тази физиономия много пъти и тя определено не предвещава промяна на мнението му.
– Ще отидем да ги видим. Няма да се държа като някой страхливец, Ава.
Отпивам нервно от сока, а Джеси дълбае дупки в мен с очите си. Мисълта да го представя на родителите си ме изпълва с ужас.
Клюмвам под строгия му поглед, но трябва да отстоя позицията си.
– Неразумен си. И бездруго не може да организираме сватба за един месец. – Отхапвам още една хапка от филията и поемам негодуванието, излъчващо се от всяка пора на моя предизвикателен мъж.
– Обичаш ли ме? – пита той рязко.
Гледам го с присвити очи.
– Не задавай глупави въпроси?
– Добре – сумти той и отново поглежда към лаптопа. – Аз също те обичам. Ще се оженим следващия месец.
Хвърлям филията с раздразнение.
– Джеси, няма да се омъжа за теб след месец. – Ставам от стола, отнасям чинията си до кофата за боклук и изхвърлям недоядената закуска. Напълно загубих апетита си.
– Ела тук – ръмжи той зад гърба ми.
Извъртам се, за да го погледна, и виждам, че негодуванието се е върнало.
– Не – подхвърлям. Очите му се разширяват. – И ти няма да получиш съгласието ми с чукане. Забрави!
– Внимавай с езика, Ава! – заявява. Лицето му се смръщва, устните му се стягат в права линия и той ме приковава с поглед. – Три.
– О, не – смея се. – Дори не помисляй за това!
– Две.
– Не!
– Едно.
– Джеси, иди си го начукай! – Презирам се за лошия език, което вероятно само засилва неговото безпокойство.
– Езикът! – крещи. – Нула. – Започва да обикаля плота, за да стигне до мен, и аз инстинктивно тръгвам в обратната посока.
– Ела тук! – съска той.
Правя всичко възможно да остана от другата страна на кухненския плот.
– Не! Защо е това бързане? Аз няма да ходя никъде.
– Точно така, няма. Защо искаш да отложиш сватбата? – Той продължава спокойно да върви към мен.
– Не я отлагам. Необходима е цяла година, за да се организира сватба.
– Не и нашата сватба. – Той се хвърля напред заплашително и аз се впускам в противоположната посока. – Спри да бягаш от мен, Ава! Знаеш, че това ме влудява.