– Тогава не бъди неразумен! – почти се изсмивам, когато той внезапно сменя посоката и хуквам на другата страна.
– Ава!
– Джеси! – присмивам се, като претеглям вероятността да мина през арката и да се кача по стълбите, преди да ме хване. Не мисля, че имам шанс.
Той се затичва към мен, аз изпищявам и се спускам към арката. Знам, че няма да успея да се кача по стълбите, така че нахлувам във фитнеса и се опитвам да затръшна вратата. Той е от другата страна и я бута, но знам, че внимава, за да не ме нарани.
– Махни се от вратата! – крещи.
– Какво ще направиш?
Той незабавно спира да натиска и ме поглежда през стъклото с лека загриженост.
– Какво мислиш, че ще направя?
– Не знам – лъжа. Много добре знам какво ще направи.
Ще ме зашемети с вразумяващо чукане. Притискам вратата и това е причината да не посегна към косата си. Безпокойството му изглежда се увеличава и той спира да натиска вратата. Възползвам се от предимството, затварям и заключвам.
Устата му остава отворена.
– Как можа да направиш това? – Той опитва бравата, а аз се отдръпвам. – Ава, отвори вратата!
Клатя глава. Голите му гърди започват да се надигат тежко.
– Ава, знаеш как ме караш да се чувствам, ако не мога да те докосвам. Отвори вратата!
– Не, кажи ми, че ще обсъдим нашата сватба разумно.
– Това правехме. – Той опитва бравата отново и вратата се разтърсва. – Ава, моля те, отвори вратата!
– Не, не го правехме, Джеси. Ти ми казваше как ще стане. Никога не си имал връзка, нали?
– Не. Вече ти казах това.
– Личи си. Не те бива във връзките.
Неговите тревожни зелени очи се взират в моите.
– Обичам те – казва меко, все едно това обяснява всичко. – Моля те, отвори вратата!
– Съгласен ли си? – Знам колко много мрази да не може да ме докосва, както и че се възползвам от слабостта му. Но това е единствената слабост, за която знам, така че ако трябва да я използвам, ще го направя, особено щом се касае за толкова съдбовно събитие.
Зъбите му започват да дъвчат долната устна, той е объркан от моето искане.
– Съгласен съм. Отвори вратата! – Той хваща бравата, но аз мисля за нещо друго, нещо, което ще доведе до ново броене по-късно. Може пък да убия два заека с един куршум.
– Ще изляза с Кейт довечера – казвам смело.
Очите му изпъкват точно както очаквах.
– Какво?
– Снощи ти казах, че ще излизам с Кейт – припомням му.
– И? Отвори вратата!
– Не можеш да ме спреш да се виждам с приятели. Това, че ще се омъжа за теб, не означава, че може да контролираш всеки мой ход. Ще изляза с Кейт довечера и ти ще ми позволиш... без да нервничиш – казвам. Гласът ми е спокоен и самоуверен, въпреки че вътрешно се подготвям за вразумяващо чукане, което ще надмине всички предишни.
– Насилваш късмета си, жено. – Челюстта му се стяга и аз въздишам уморено.
Насилвам късмета си, защото искам да изляза с приятелка ли? Обръщам му гръб, отивам до седалката с тежестите и се настанявам удобно. Няма да отворя тази врата, докато той не омекне, така че може да постоя тук известно време.
– Ава, какво правиш? Отвори шибаната врата! – Гледам как разтърсва вратата като обезумял. Боже, обичам го, но той трябва да ограничи своите неразумни заповеди и желанието си да ме закриля.
– Няма да отворя, докато не започнеш да се държиш разумно. Ако искаш да се ожениш за мен, трябва да се отпуснеш.
Той ме гледа така, сякаш съм глупава.
– Не е неразумно да се тревожа за теб.
– Ти не се тревожиш, Джеси, ти тормозиш себе си.
– Отвори вратата! – Той отново разтърсва бравата.
– Ще изляза с Кейт довечера.
– Добре, но няма да пиеш. Отвори проклетата врата!
О, да, трябваше да го предизвикам и за това, но мисля, че му причиних достатъчно сърдечни кризи за една сутрин. Той изглежда извън себе си, което е нелепо. Аз съм тук. Ставам с въздишка, отивам до вратата, махам резето и се отдръпвам, преди да съм го уморила преждевременно. Той се втурва вътре, дръпва ме към гърдите си и двамата се сриваме на покрития с кече под.
Той напълно ме задушава с тялото си и диша тежко в косата ми.
– Моля те, не го прави повече! – казва. Тревогата му в случая е изключително неразумна. – Обещай ми!
– Това е единственият начин да те накарам да ме чуеш – опитвам и го успокоявам, като галя гърба му. Сърцето му блъска срещу гърдите ми.
– Ще те слушам. Просто не поставяй нищо между нас повече!
– Не може да бъдеш с мен непрестанно.
– Знам, но когато не може да съм с теб, ще бъде при моите условия.