Това бързо ме вади от смаяното ми състояние.
– Нима?
Старите му очи се опулват.
– Ами... аз не знам... – заеква и започва да се оттегля. – Всъщност може би търсеше някого другиго, не съм сигурен – той се усмихва нервно. – От възрастта е.
– Къса черна коса? – питам. Той използва думата зряла за русата жена, за която сега знам, че е съпругата на Микаел. Или по-скоро бившата му съпруга.
– Не съм сигурен, Ава.
Изпитвам известно съжаление към него. Бедният човек не трябва да се справя с всичко това.
– Ще си остане между нас, става ли?
– Така ли? – изглежда облекчен.
– Да, не казвай на Джеси за младата жена и аз няма да кажа на никого за навиците на съседите.
Той си поема рязко въздух. О, да. Играя мръсно, старче. Приближавам се и затварям вратата под носа му. Ще успее ли бедният ми мозък да се справи с още нещо? Няма да кажа на Джеси. Не искам да се свързва с Корал, да ù помага и да я вижда. Изпълнена съм с несигурност и страх и се боря с яростна ревност, а току-що се съгласих да приема това до живот. Съгласих се да се омъжа за него. Глупава ли съм?
Телефонът на Джеси започва да звъни от кухнята и аз проследявам звука, докато накрая заставам пред кухненския плот и се взирам в екрана. Правилно или грешно, аз вдигам, като се опитвам да пренебрегна съзнанието си, което ми казва, че съм лицемерка.
– Корал? – казвам равно и ясно. Тя не отговаря, но и не затваря. – Корал, какво искаш?
– Там ли е Джеси? – пита, гласът ù е тих и аз съм изненадана, че не затваря.
– В банята е. Мога ли да ти помогна? – звуча учтиво, но и леко раздразнена.
– Не, трябва да говоря с него – не звучи любезно. Звучи оскърбено.
– Корал, трябва да престанеш да го притесняваш. – Налага се да изясня този въпрос, след като Джеси се чувства отговорен.
– Ава, нали?
Не съм сигурна, че харесвам тона ù.
– Точно така.
– Ава, той ще те накара да се нуждаеш от него, а след това ще те изостави. Махни се, докато все още можеш. – И затваря.
Стоя с телефона на Джеси до ухото си, очите ми обикалят кухнята, чувствам, че мозъкът ми е задръстен отново и че аз се опитвам да го убедя, че тя просто завижда. Всички тези жени ревнуват и се чувстват пренебрегнати, защото Джеси си е играл с тях, използвал ги е и ги е захвърлил, когато се е отегчавал от тях. Знам как се чувствах аз без него, следователно, ако и те изпитват същото, напълно ги разбирам. Съчувствам им, но не съм виновна, че не могат да понесат факта, че той се е променил заради мен – не за някоя от тях... заради мен. Той спря да пие заради мен. Спря да се отдава на увлеченията си заради мен. Това е миналото му, гадно минало, но въпреки всичко е минало. Изправям рамене, за да демонстрирам решителност. Никога няма да изоставя този мъж. Той ме накара да се нуждая от него, но аз знам, че и той има нужда от мен. Няма да отида никъде.
Плъзвам телефона му върху плота, връщам се в дневната част и с ръце около тялото си оглеждам планината от пликове и кутии пред мен. Не знам дали да бъда доволна, или бясна. Той никога не уважава моите мнения и желания, винаги е нервен и предизвикателен и се боя, че сега вече и аз съм станала нервна и предизвикателна. Коленича на пода и внимателно издърпвам една от чантите и надничам предпазливо вътре, все едно нещо би могло да изскочи и да ме нападне.
Какво? Това не беше в купчината с харесани от мен дрехи. Вадя синя копринена рокля на „Келвин Клайн“. Тя беше в купчината „може би“. Отварям кутия и намирам подчертаваща фигурата рокля на „Клое“ в кремаво и черно. Тя беше в купчината с „не харесвам“. Беше прекалено скъпа.
О, не! Всичко са объркали. Придърпвам друга чанта към себе си и намирам чифт торбести дънки на „Дизел“. Добре, те не бяха в никоя от купчините. Проправям си път между чантите и кутиите и намирам бельо във всеки цвят и модел, който мога да си представя.
Само Господ знае колко време минава. Аз седя на пода, заобиколена от дрехи, обувки, чанти и аксесоари. Всичко, което съм пробвала, е тук, като се изключи официалната рокля – всички „харесвам“, „не харесвам“ и „може би“, както и цял куп други, които не съм пробвала. Знам, че вероятно има грешка, защото дори роклята на „Клое“ е тук, а Джеси никога не би ми я купил. Въпреки това ми харесва.
Лягам на пода и се вглеждам във високия таван на апартамента. Това е просто прекалено – бална рокля, колие, пръстен, а сега и това. Аз съм напълно изумена и се чувствам задушена. Не искам всички тези неща. Искам само него, без минало, без други жени и без усложненията с Микаел.