– Хей, бебче! – чувам. Красивото мокро лице на Джеси се появява над мен. – Чаках те. Какво става? – Мръщя се и соча в посока на дизайнерския хаос, който ме заобикаля. Възможно ли е да не го вижда? Той се оглежда, напълно незасегнат от купчините женски дрехи, които ме обграждат.
– Значи са пристигнали? – пита. Аз правя отчаян жест с ръце, той въздиша не по-малко драматично и ляга до мен. – Погледни ме! – заповядва меко. Извъртам глава към него и долавям свежия ментов дъх. – Какъв е проблемът?
– Това е прекалено – оплаквам се. – Аз искам само теб.
Той се усмихва, очите му блестят от удоволствие.
– Радвам се. Никога не е имало с кого да споделя парите си, Ава. Моля те, угоди ми!
– Хората ще мислят, че се женя за теб заради парите ти – казвам нещата в прав текст. Вече се сблъсках с такова обвинение.
– Не давам и пукната пара какво мислят хората. Важни сме само ние. – Той се извърта настрани и издърпва хълбока ми, така че заемаме огледално положение. – А сега млъкни!
– Няма да ти останат никакви пари, ако харчиш като вчера – мърморя тихо.
– Ава, казах да млъкнеш.
– Накарай ме! – противопоставям се с полуусмивка.
И той го прави. Буквално ме поглъща насред половината женски отдел на „Хародс“.
Двадесет и шеста глава
Влизам в спалнята, след като съм си взела душ, и поклащам глава към Джеси, който се е проснал по гръб на леглото, обут само с прилепнали бели боксерки. Дава ми да разбера, че не е щастлив. Сядам пред високото огледало и започвам да суша косата си. Прекарахме целия ден в пренасяне на неприлично количество дрехи и аксесоари нагоре по стълбите. Сдобих се със своя страна в огромния гардероб и с един щастлив мъж... докато не започнах да се приготвям за излизането с Кейт. Задоволството му скоро угасна, но Том и Виктория обещаха да дойдат, а аз имам да разказвам на Кейт цял куп неща, така че очаквам излизането с нетърпение. Джеси трябва да се научи да дели. Приключвам с косата си, изключвам сешоара и чувам преместване и пъшкане откъм леглото. Той се държи като ученик, затова не му обръщам внимание и се отправям към банята, за да се намажа с крем и да се гримирам. В момента, в който нанасям спиралата, той влиза небрежно и се разполага на шезлонга, като издишва тежко. Изпъва тялото си и протяга ръце над главата, като по този начин подчертава всеки прекрасен мускул по торса си. Опитвам се да не го гледам, но Джеси, който се мотае наоколо само по чифт бели, прилепнали по тялото боксерки на „Армани“, е много разсейващ. Прави го нарочно.
Отстъпвам бързо и излизам от банята, за да си потърся бельо. Това би могло да отнеме известно време, особено под критичния поглед на Джеси, но не успявам да стигна дори до новото си чекмедже с бельо, когато той ме сграбчва и ме мята на леглото без кърпата. Трябваше да се сетя. Той ще ме смачка, ще ме маркира и ще ме изпрати навън със своята миризма по цялото ми тяло, глупавият невротичен, властен маниак.
Извръща ме така, че да застана на ръце и колене, разтваря краката ми, сграбчва ме за кръста и на практика напълно ограничава движенията ми.
– Няма да свършваш – ръмжи, докато пъха два пръста в мен, разпъва ме и ме подготвя.
Внезапното нахлуване ме кара да заровя глава в чаршафите, за да потисна вика си. Той ще ме остави незадоволена, знам го.
– Това е за мое удоволствие, не за твое – скърца със зъби. Започва да прави кръгове около входа на влагалището ми и аз стена неутешимо в леглото. Това е невероятно мъчение. Знае съвсем добре какво прави. Стягам се цялата в отговор на докосването му.
– Отпусни се, Ава! Не искам да те нараня. – Той блъска пръстите си в мен. Природният ми инстинкт ме кара да стягам мускулите си, за да предотвратя опита му да нахлуе в мен.
Крещя.
– Отпусни се! – вика той и аз бих искала тялото ми да се подчини на командата му, но то не желае. Боря се с неизбежното – Джеси да ме изостави, преди да се взривя. Не искам да излизам тази вечер, изпълнена с предоргазмена болка в слабините си. Искам да съм успокоена и отпусната и той може да ми помогне за това. Шибаният задник! Чувствам как се намества на входа ми.
Скимтя.
– По дяволите, Ава! – тонът му е пълен с раздразнение. – Спри да се бориш с мен!
– Ти ще ме зарежеш така, нали? Няма да ми позволиш да свърша.
– Така смятам, бебче. – Той ме шляпва по задника. – Отпусни се!
– Не мога. – Нахлува рязко и усещам как в мен се разлива болка, а той крещи, безсилен срещу моето неподчинение, и прокарва пръстите си по моята пулсираща сърцевина.
– Ох! – отпускам се мигновено в момента, в който горещият му допир взривява сетивата ми и ме изстрелва в орбита. Той сякаш натиска копче, чрез което получава директен достъп. Залива ме море от силно удоволствие и аз се приближавам бързо към яростен оргазъм. Опитвам се да го задържа, но той отдръпва пръстите си.