След като освежавам грима си и се обличам, слизам по стълбите възможно най-тихо. Не го виждам никъде из апартамента, така че отивам на пръсти до кухнята и подавам глава през арката.
– Няма да излезеш с това!
Краката ми мигновено се впускат в действие, щом чувам този ядосан глас. Стрелвам се към вратата, като я затварям зад себе си, така че да спра преследването му, докато чакам вратата на асансьора да се отвори. Благодаря на всичко свято и влизам в кабинката, като набирам кода бързо. Вратите се затварят точно в момента, в който гневното лице на Джеси се появява през малкия процеп. Махам му нагло и се обръщам да се огледам в огледалото.
Добре, сивата рокля на „Клое“ е малко прекалено къса, но краката ми изглеждат невероятно, ако мога да се изразя така. Той си го изпроси.
Вратите на асансьора се отварят и аз препускам по мраморния под и търся ключа си. Джеси ще трябва да се облече и да изчака асансьора да се върне до апартамента, така че не би следвало да има проблем.
Чувам го, преди да го видя. Обръщам се и виждам как излита от фоайето на „Луссо“ и изглежда като самия дявол. Стисвам устни, за да потисна смеха си. Джеси изглежда способен на убийство. Той се отправя към мен с боси крака и е възхитително гол, като се изключат прилепналите по тялото му боксерки. Оставам където съм. Знам, че няма да изляза в тази рокля. Независимо дали ще ме хване тук, или в бара, ще бъда позорно завлечена у дома и ще бъда облечена в нещо много по-подходящо според изискванията на Джеси.
Той ме сграбчва и ме премята през рамото си, като се протяга да придърпа подгъва на роклята надолу, преди да ме понесе обратно към „Луссо“.
– Това е моят шибан късмет: да се влюбя в най-невъзможната жена в целия шибан свят. Добър вечер, Клайв!
– Господин Уорд! – Клайв кимва, без да ни обърне особено внимание. – Здравей, Ава!
– Здравей, Клайв! – изпявам през смях, докато Джеси влиза в асансьора, блъска кода по клавишите и мърмори под нос.
– Още ли не си сменил този код?
– Млъквай, Ава!
– Приятели ли сме? – Ухилвам се на себе си.
– Не! – Той ме шляпва силно по задника и аз подскачам. – Не се ебавай с мен, красиво момиче! Трябва да си разбрала досега, че аз винаги печеля.
– Знам. Обичам те.
– И аз те обичам, но ти си един голям трън в задника.
Спираме пред Кейт с голямо закъснение. Получих одобрението на Джеси за червената рокля и подходящи обувки, но за малко щях да бъда закопчана за леглото за пореден път, когато той видя годежния ми пръстен на нощното шкафче. Не се успокои, докато не го сложи на пръста ми, но поне успях да го убедя да остави колието в сейфа. Не се чувствам удобно с този огромен камък на пръста си. А ако трябваше да прибавя и колието към уравнението, това щеше да ме докара до ръба на нервна криза.
Кейт излиза от къщата, накуцвайки. Джеси слиза, за да ù помогне да се качи в колата.
– Боже! Това ми харесва повече от поршето – казва тя, докато се настанява отзад. – Не казвай на Самуел, че съм го казала! Хайде, дай да погледна!
– Какво! – Извръщам се, за да мога да виждам приятелката си.
Тя замръзва и хвърля паникьосан поглед към Джеси.
– О, мамка му!
– Няма проблем – уверява я той.
Зяпвам към него.
– Тя знае?
– Трябваше ми един от твоите пръстени, за да съм сигурен, че размерът е точен.
Той вдига рамене и продължава да гледа пътя. Чувам как Кейт въздъхва в облекчение.
– Романтично ли беше? Покажи ми! – протяга ръка в очакване да ù подам своята.
Започвам да се смея много силно и Джеси поглежда към мен с крайчеца на очите си, а устните му се свиват в права линия, докато той се включва в трафика.
– Да, беше романтично – изсумтявам. Ако намираш белезниците и насилственото гълтане за романтични. Протягам ръка към нея.
– Мамка му! – Тя ме сграбчва с две ръце и се приближава, за да огледа диаманта. – Това е нещо много специално. Е, кога е сватбата? – Тя пуска ръката ми и започва да рови в чантата си, от която вади малко огледалце. – Мамка му, Ава. Каза ли на майка си и баща си?
Кейт току-що уцели две много болезнени теми.
– Не знам и не.
Джеси се размърдва на мястото си и ми хвърля недоволен поглед. Пренебрегвам го. Няма да започвам спор сега. Извръщам се отново, за да видя Кейт.
– Хубаво ли прекара снощи?
– Да, беше невероятно. – Тя продължава да гледа в огледалото.
– По кое време си тръгна?
– Не си спомням. – Тя се нацупва в огледалото и насочва сините си очи към мен. – Този разпит има ли някаква специална цел?