Джеси се смее.
– Мисля, че Ава би искала да разбере дали си се забавлявала горе, след като я заведох у дома.
Кейт го тупва по рамото.
– Това, приятелю, не е твоя работа. Всъщност е твоя, но не е. – Тя се смее. Обградена съм от луди хора.
Джеси спира пред „Барок“ и излиза, за да помогне на Кейт да слезе.
– Ще взема питиета – заявява Кейт и с танцова стъпка влиза в заведението.
Джеси ме чака да дойда на тротоара. Той се е умислил отново, а от вниманието ми не убягва фактът, че кимва на охранителя.
Притегля ме към гърдите си и вдишва дълбоко в косата ми.
– Недей да пиеш!
– Няма.
Той се отдръпва и опира челото си в моето.
– Сериозен съм.
– Няма да пия – уверявам го. Няма да споря. Това няма да ме доведе по-далеч от колата му и обратно в „Луссо“, преди да съм мигнала.
– Ще те прибера. Звънни ми! – Той маха косата от лицето ми и ме целува дълбоко: публична проява на собственост. Нося огромен диамант, няма как по-ясно да бъда обявена за нечие притежание. Той изглежда толкова унил, че ми се приисква да не го оставям, но трябва да се справим с тези неразумни пристъпи на безпокойство, когато не съм с него.
Хващам лицето му и го целувам по брадичката, по която вече са наболи косъмчета.
– Ще ти звънна. Иди да потичаш или прави нещо друго! – Оставям го на тротоара и мислено се моля да си отиде у дома, да облече екипа за тичане и да направи дванайсет обиколки на Кралските паркове. Усмихвам се сладко на охранителя, докато влизам, а той накланя глава към мен и ми се усмихва многозначително.
Намирам Кейт на бара с Том и Виктория, които вече са били обслужени. Виктория изглежда малко по-малко намусена, а Том се радва да ме види. Той носи нелепа раирана риза в бонбоненорозово и жълто.
– Ава! – крещи той. – Боже! Изключителна рокля! – припява той, докато ме гали.
– Благодаря! – Бог знае каква ще бъде реакцията му на диаманта.
– Какво искаш, Ава? – пита през рамо Виктория.
– Вино – казвам с явна надежда и всички прихват.
Настаняваме се на една маса и аз отпивам първата си успокоителна глътка от виното, въздъхвам от удоволствие и затварям очи благодарно. О, това е супер!
– Мили Боже! Какво е това, по дяволите? – Том се навежда през масата и хваща ръката ми, а после започва да се лигави при мисълта за новия ми приятел. – Адонис?
Свивам рамене.
– Влюбена съм до полуда.
– Познаваш го от колко... месец? – Неодобрителният тон на Виктория ме дразни. – И той притежава секс клуб.
– И? – срязвам я в опит да се защитя.
Тя отстъпва при моята враждебност.
– И нищо. Просто казвам. – Тя се мята обратно на стола.
– Кога се случи това? Последното, което знаех, е, че само спиш с него. – Том повтаря собствените ми думи, имитирайки ме.
– Е, сега ще се омъжа за него. – Издърпвам ръката си и се оттеглям към чашата с вино. Наясно съм, че ме очаква разпит от родителите ми и от Дан, който вероятно би заслужил олимпийски златен медал. Не ми трябва нещо подобно от тези тук. О, Дан се връща утре. При всичките вълнуващи събития от последните няколко дни това просто ми се е изплъзнало от ума. Залива ме вълна от вина, че съм забравила връщането му, но тя скоро е заменена от пристъп на вълнение, а след това – също толкова бързо – от ужас. Какво ще направи Дан?
– Как е Дрю? – Кейт пита Виктория.
Не съм сигурна, че това е разумен въпрос, но съм ù благодарна за разсейващата тактика.
– Не бих могла да знам – отговаря Виктория надменно. – Не се виждам с него вече. Имам среща.
– Тази вечер ли? – пита Том изумен.
– Да.
Той се присмива и сяда назад в стола си.
– Е, много благодаря! Значи ще ме зарежеш?
Виктория се опулва на сърденето на Том.
– Ти дори не се замисляше преди време, когато ме изоставяше, щом ти излезе нещо.
Тонът ù е укорителен и е права. Том я е изоставял в редица случаи, когато някой гей му е хвърлял обещаващ поглед.
– И въпреки това можеше да избереш някой от останалите шест дни в седмицата. С кого ще се срещаш? – Той разклаща своята пина колада, като иска да създаде впечатление, че е отегчен.
– Просто приятел на мой приятел – замисля се Виктория. – О, ето го – скача тя. – Ще се видим. – Отправя се към среден на ръст, съвсем обикновен на вид мъж на бара. Двамата се поздравяват със странна целувка по бузата и с ръкостискане. Тя казва нещо в ухото му и той кима, преди да тръгнат. Това е разумен ход. Иначе ние всички щяхме да гледаме как тече срещата, а Том щеше да изглежда като пълен мръсник.
През следващия час се смеем, говорим за всичко и пием. Приятно е. Припомням си защо трябва да споря с моя предизвикателен мъж за правото да излизам. Имам нужда от приятелите си.