Выбрать главу

– А как е Сам? – Том после поглежда към Кейт.

– Защо? Все още ли искаш да го чукаш? – Тя ми намига, а Том почервенява от главата до краката и хвърля мръсен поглед на Кейт.

– Не – пуфти неодобрително и кръстосва крака. – Просто бях учтив. Как е Джеси?

– Защо? И него ли искаш да чукаш? – не сдържа иронията си Кейт и аз избухвам в смях.

Том ни гледа възмутено.

– Значи сте решили да направите Том за смях, така ли?

– Така изглежда – казвам и повдигам чашата си. – Том, Джеси буквално ще ти... вземе... акъла.

– Ава! – ахва той.

– О, моля те! Аз понасям мъчението да слушам за твоите сексуални подвизи.

Кейт се засмива.

– Отивам да пуша, ако смятате да обсъждате сексуалния живот на Том. – Тя скача от стола и си проправя път към мястото за пушачи.

– Трябва да пишкам – мърмори Том и се отправя към тоалетната, като ме оставя на хорските погледи, нещо, на което обикновено се наслаждавам, но в този момент Мат се появява в полезрението ми и аз се присвивам.

„По дяволите!“

Пръстенът изведнъж започва да прогаря плътта ми и се изпотявам. Не отговорих на извиненията му и знам, че гадният червей отново е звънял на родителите ми. Точно когато решавам, че съм го избегнала, мъничките му очички попадат на мен като гюле. Оглеждам бара с идеята, че охранителят вероятно ме наглежда, а след това отново поглеждам към Мат и забелязвам почти излекувана синина. Мислено поздравявам Джеси и внезапно ми се ще да бях по-отстъпчива и да си бях останала у дома с него.

– Ава – поздравява ме Мат весело, все едно нищо не се е случило, все едно не се е обаждал на родителите ми и не им е давал лъжлива информация. Е, почти лъжлива.

– Мат, мисля, че е най-добре да се махнеш – успявам да докарам спокоен, твърд тон.

– Ава, моля те, изслушай ме! Не бих могъл да съжалявам повече. Наистина. Бях пълен идиот. Заслужих си всичко. – Той пристъпва от крак на крак и се вглежда в халбата си. – Ако си с някого другиго, няма проблем, ще го приема. Ще бъда съсипан, но ще го приема.

Държа ръцете си и пръстена под масата, далеч от погледа му. Но трябва да попитам, не мога да се спра.

– Откъде разбра за Джеси?

Изненаданите му очи се вдигат от халбата.

– Значи все още се виждаш с него?

– Това не е твоя работа, Мат. И защо си звънял на родителите ми и си им наговорил цял куп глупости?

– Глупости ли са?

– Кой ти каза всичко това?

– Никой. – Той не ме поглежда в очите, но слага лакти на масата и се приближава прекалено много. – Ава, все още искам да се върнеш.

Изправям гръб и хвърлям поглед към входа, за да се уверя, че никой не ме шпионира. Той току-що ми каза, че ще се примири. Колко пъти трябва да минаваме през всичко това? Бих могла да разцелувам Том, когато се връща от тоалетната и отправя на Мат гладен поглед, при което Мат се отдръпва рязко от масата и събаря чантата ми на пода. Скачам от стола.

– О, скъпа! – Том се навежда, за да ми помогне да събера разпилените принадлежности. – Все още е секси – шепти ми от пода.

– Не е. – Повдигам глава и виждам, че Мат се отдалечава и вдига ръка с жест, гласящ: „Ще се видим по-късно“.

– О, къде отива той? – възкликва Том и потропва с крак.

– Да се надяваме, че отива да скочи от някоя скала – мърморя немилостиво под нос. Изпивам си виното на една глътка. След като видях Мат, бих могла да изпия още едно.

– Мат е тук – обявява Кейт и се мята на стола. – И има насинено око. Браво на Джеси!

– За мен беше удоволствие, момичета, но имам нужда от малко забавление тази вечер, а не мисля, че ще го получа тук. – Том хвърля отвратен поглед по посока на всички мъже, очевидно хетеросексуални. – Отивам в „Руут Сиксти“. Искате ли да дойдете? – пита с надежда.

– Не! – крещим едновременно двете с Кейт. Това ни разсмива и кара Том да изхвърчи от бара в търсене на забавления.

– Змията говори ли с теб? – пита Кейт, когато спира да се кикоти.

– Опита се. – Готова съм да отида за питиета, когато Том се връща и се изсипва на масата, без да спира да пуфти. Двете с Кейт го гледаме намръщено.

Той овладява дишането си и казва:

– Няма да повярвате кого видях току-що.

– Кого? – пита Кейт, преди дори да имам шанс да отворя устата си.

– Сали – отвръща. Лицето му се разпъва в широка усмивка, той поглежда през рамо, а после и към нас развълнувано. – Сали... носи къса пола и къса блузка: много впита по нея къса пола и много къса блузка. Тя има среща.

– О? – казвам леко изненадана, но не заради дрехите. Изненадана съм, защото тя беше в самоубийствено настроение в четвъртък.

– Какво? Самотната Сали? Скучното момиче Сали от офиса? – пита Кейт.