– Да – потвърждавам. – Том, остави момичето на мира! – Обръщам поглед към чашата си и си спомням, че исках още едно.
– Може да я снимам. – Том танцува към изхода и вади телефона от джоба си.
– Ще взема нещо за пиене. – Изхлузвам се от стола и взимам чантата си. – Същото ли?
– Има ли нужда да питаш? – завърта тя очи и разлюлява празната си чаша към мен.
Пробивам си път към бара и чакам да ми дойде редът, като привличам вниманието на някакъв мускулест мъж с вързана на опашка мазна коса, но пренебрегвам похотливия му поглед и поръчвам питиетата.
– Здравей, може ли да те почерпя?
Оглеждам се и се усмихвам сладко.
– Не, благодаря.
– Хайде, само едно – настоява той и се приближава.
– Не, наистина. Вече поръчах, но благодаря.
Барманът поставя една чаша вино на бара.
– Трябва да отида до избата. Виното свърши – казва и ме оставя на бара с опашатия, който се лигави над мен. Извъртам очи. Не че барманът може да забележи.
– Тогава вероятно бих могъл да те поканя някъде? – Той вече е прекалено близо.
– Имам си приятел – казвам през рамо. Не може да е пропуснал огромния диамант на пръста ми. Отпивам от виното.
– И?
Извръщам се към него.
– И съм обвързана с него – размахвам пръстена и той кима, но не с разбиране. Мисля, че току-що направих нещата още по-интересни за него.
– Той не е тук, нали?
– Не, за твой късмет. Не е – отговарям любезно, отново се обръщам към бара и съм безкрайно облекчена, когато виждам, че барманът се приближава.
Той поставя виното на Кейт на плота и аз му подавам банкнота, като се моля да побърза. Кожата ми настръхва под похотливия поглед на прекалено напомпания мъж до мен, така че отпивам още една дълга глътка от моето вино и се опитвам да го пренебрегна. Вбесявам се напълно, когато барманът дава сигнал, че не може да ми върне. Той отива в края на бара и започва да рови в някакви кутии.
Опашатото влечуго се приближава.
– Ако беше моя, нямаше да те изпускам от поглед.
О, мили Боже!
– Слушай, опитах се да съм учтива. Разкарай се!
– Мисля, че можем да прекараме добре заедно. – Той прокарва пръст по ръката ми.
Подскачам, внезапно съм вбесена на себе си заради това, че показвам тревожност, но в този момент виждам, че барманът се връща. Слава Богу! Той ми подава рестото и аз сграбчвам бързо питието на Кейт, доволна да избягам от тази крастава жаба. Обръщам се по-рязко и посипвам монетите навсякъде.
„Мамка му!“
Оставям обратно чашите на бара, събирам монетите, които мога да достигна, и оставям другите. Не съм толкова отчаяна. Взимам питиетата и тръгвам, но закачвам токчето си и залитам леко.
– Мамка му – проклинам. Сега той ще си реши, че съм ядосана и че съм лесна плячка.
Той отново е пред мен, когато се извъртам.
– Прекалила си с питиетата ли, скъпа?
– Разкарай се! – казвам. Опитвам се да бъда търпелива.
– О, раздразнителна – смее се той, докато аз си прокарвам път покрай него и си мисля колко благодарен би трябвало да е, че Джеси не е тук. Досега да го е съборил по гръб.
Стигам до Кейт и поставям питиетата на масата малко небрежно, като разливам голяма част от тях. Поклащам глава леко и се покатервам на стола, като отново се олюлявам. Кейт се мръщи към мен.
– Обувките – мърморя.
– Добре ли си? – Кейт се накланя напред и изглежда загрижена.
– Да, добре съм – уверявам я. Не съм пияна. Това е само третата ми чаша вино.
– Какъв беше този идиот? – кимва тя в посоката на самопровъзгласилия се жребец, докато отпива от виното си.
– Точно това беше: идиот – казвам кратко. – Както и да е. Ще трябва да ми обясниш някои неща.
– Така ли?
– Да, така. И да не си посмяла да ме отрежеш. Какво става?
Тя глътва още малко вино, като отказва да срещне погледа ми.
– За какво говориш?
Чувствам как ставам малко нетърпелива с приятелката си. Тя никога не би ми позволила да избегна нейните въпроси и аз няма да го направя. Ние споделяме всичко.
– Говоря за теб, Сам и имението.
– Забавление.
– Не! Да не си посмяла!
– Просто се забавлявам, Ава. Какво? Ти да не си от секс полицията?
– Значи няма чувства?
– Не.
– Знаеш ли, ако аз бях на твое място, сега щях да въртя кичур коса. – Отпивам дълга глътка от виното. – Добре, опитай се да ми помогнеш. След като ти отказваш да ми се довериш, аз ще споделя някои неща с теб, защото ценя мнението ти – казвам и се усмихвам сладко.
Тя пренебрегва обвинението ми, а веждите ù се изстрелват нагоре.
– Това звучи сериозно.
– И е. Знаеш за строителя на „Луссо“, онзи, който ме покани на вечеря?