Кейт кимва:
– Да, датчанинът. Красив по един скандинавски начин.
– Микаел. Джеси е спал с жена му. А той се развежда в момента.
– Не! – Кейт се накланя напред.
– Да. И сега е решил да си отмъсти на Джеси и изглежда смята, че аз съм най-добрият начин да го направи. Трябва да се срещна с него и знам, че това няма връзка с работата.
– Мамка му!
– Да. Жена му също се навърта наоколо.
– Какво ще правиш?
Поклащам глава и отпивам още една глътка от виното.
– Не знам, просто не знам какво да правя с тази жена, както и с онази, която се появи на годишнината на имението.
– Коя е тя? – пита и очите ù се разширяват с всяка изминала секунда. Не съм изненадана. Това е доста информация.
– Казва се Корал. Помниш ли гадния мъж от имението в деня, в който влязохме в общата стая?
– О, да. Джеси го размаза. Беше ужасяващо, Ава!
– Това е мъжът ù. Тя помолила Джеси да направят тройка. Влюбила се в него, изоставила мъжа си и сега няма нищо. Иска Джеси. Появи се в „Луссо“ и му звъня по телефона. Не казах на Джеси нито за идването ù, нито за разговора. Аз ù вдигнах. И тя ме предупреди.
– Шибаният Господ! – Кейт се намества назад в стола и аз отново отпивам от виното.
Произнесена на глас, историята звучи нелепо, лудо, нереално.
Виждам как лицето на Кейт светва, когато тя проследява някой, който се приближава зад мен. Няма нужда да се обръщам, за да знам кой е.
– Дами!
Поглеждам нагоре и виждам Сам, ухилен от ухо до ухо. Какво прави тук? Това трябваше да е женска вечер, а Кейт все още не ми е казала какво мисли за моето объркано текущо състояние.
Сам напъхва езика си в ухото на Кейт и аз се нацупвам. Старата Кейт никога не би позволила на мъж да съсипе вечерта ù с приятелки. Надигам виното си, изпивам останалото и гледам през ръба на чашата как Кейт доброволно приема ласките на Сам. Ако утре се опита да ми каже, че това е само забавление, ще възразя, и то сериозно.
– Отивам до тоалетна – уведомявам ги.
– Добре – казва мързеливо Кейт.
Ставам, обръщам се към изхода и понечвам да разтрия слепоочията си, опитвайки да успокоя туптящата си глава. Проправям си път през шумната тълпа, а звуците около мен стихват до приглушен тътен. Главата ми започва да се върти леко. Минавам покрай някаква група от хора и съм на път да припадна, когато съзирам Джеси на няколко метра пред мен на входа на бара.
„Мамка му!“
Замръзвам на място. Знам, че той не би ме оставил дори за няколко часа да се насладя на няколко заслужени чаши вино. Зрението ми може да е замъглено, но е невъзможно да сбъркам чистата ярост, която се разлива по красивото му лице. Не знам защо. Не съм пияна. Изпих само две чаши вино, и то с наслада. Той има проблем с алкохола, не аз.
При тази мисъл отново се олюлявам леко.
Стоим втренчени един в друг няколко мига и тогава той тръгва към мен. Хващам се за някаква маса, защото усещам, че краката ми поддават. Виждам как изражението на лицето му се сменя от ярост до ужас, а това е последното нещо, което виждам, преди да ми причернее и да изпадна в безтегловност.
Двадесет и седма глава
– Джеси, успокой се! Тя пи три чаши вино. Не беше пияна.
Очите ми са заслепени от флуоресцентно осветление и искрящобели стени. Чувствам се, като че съм била ударена по главата с желязна пръчка. Къде съм, по дяволите? Затварям отново очи и протягам ръка да махна косата, която гъделичка бузата ми, но лекият допир до главата ми сякаш пробожда мозъка ми.
– Ава? – чувам. Гласът му е тих, а ръката му стиска моята. – Ава, бебче, отвори очи!
Опитвам се, но е толкова болезнено. Мамка му! Какво ми става? Дали това е най-лошият ми махмурлук? Не си спомням да съм пила много.
– Някой ще ми каже ли какво става, мамка му! – реве той.
Отварям очи отново и оглеждам непознатото обкръжение. Единственото познато нещо е този гневен глас и той ми носи успокоение, но, Боже, буквално опустошава чувствителния ми мозък. Протягам ръка към главата си.
– Ава, бебче?
Присвивам очи в опит да се съсредоточа и срещам чифт зелени, изпълнени с тъга очи. Топлата му длан, която гали главата ми, ме кара да простена. Болезнено е.
– Здрасти! – проскърцвам. Гърлото ми е възпалено и сухо.
– О, благодаря на шибания Бог! – Той покрива лицето ми с целувки, но аз го избутвам. Не мога да дишам.
– Ава, пиленце. Добре ли си?
Проследявам другия познат глас и откривам Сам, който се е надвесил над мен. Изглежда много по-сериозен, отколкото съм го виждала някога. Какво става?
– Изглежда ли ти добре? – вика Джеси в лицето на Сам. – За Бога!
– Успокой се!
Познавам и този глас. Обхождам с поглед стаята и намирам Кейт да седи в стол срещу мен.