– Къде съм? – питам с пресъхнало гърло. Имам нужда от вода.
– В болница си, бебче. – Той гали лицето ми и отново целува челото ми.
Какво правя в болница? Опитвам се да стана, но Джеси ме задържа на мястото ми. Плясвам упоритите му ръце и се изправям до седнало положение, като сграбчвам главата си, когато пълната сила на гравитацията стига до мозъка ми. По дяволите, това наистина е най-лошият ми махмурлук. Простенвам и скръствам крака пред себе си, като подпирам лактите на коленете си и хващам главата си. Нещо придърпва ръката ми и аз виждам, че са ми поставени системи.
– Някой да доведе шибания доктор тук! – крещи Джеси и ме кара да потръпна.
Кейт не помръдва, но Сам излиза от стаята.
– Ава, какво се случи? – пита Кейт и гласът ù е изпълнен с тревога, което е изключително рядко за нея.
– Не знам – отговарям, отпускайки се отново назад в леглото. Чувствам се отново невероятно сънена.
– Аз знам – възкликва Джеси и ме гледа обвинително.
Използвам всичката си изчерпана енергия, за да му хвърля мръсен поглед.
– Не бях пияна.
– Често ли припадаш, когато си трезвена? – крещи той.
Викът му ме кара да потрепна и буквално пронизва ушите ми. Поне има приличието да изглежда, че съжалява, когато отново отварям очи.
– Недей да ù крещиш! – защитава ме Кейт и аз съм благодарна. Той ù хвърля поглед, напъхва ръце в джобовете на дънките и започва да обикаля стаята. – Тя пи само няколко чаши вино. Трябва да изпие поне две бутилки, преди да припадне. – Кейт сяда до мен и разтрива ръката ми. – Яде ли нещо?
Опитвам се да си спомня.
– Да – отговарям. Джеси ме храни целия ден между пренасянето на дрехите по стълбите и чукането.
Джеси спира да крачи, а зъбите му се впиват в долната устна.
– Бременна ли си? – пита, гледа ме внимателно и продължава да дъвче устната си.
– Не! – изръсвам изненадана от неговото нахалство, но след това замръзвам.
„О, мили Боже!“
Хапчетата ми. Не си взех хапчетата. Имам чувството, че отново ще припадна. И ми е ужасно горещо. Каква глупава жена съм аз! Правихме секс като зайци без никаква защита. Как допуснах това да ми се изплъзне? Поглеждам към Джеси и вадя най-невъзмутимата си физиономия.
Той присвива очи.
– Сигурна ли си?
– Да! – Потръпвам от собствения си писклив глас и стискам ръка в опит да потисна естествения си подтик да посегна към косата си. Джеси ще приеме тона ми като защитен. А той не е: това е тон на напълно ужасен човек.
– Просто питам. – Той продължава да крачи.
– Какво си спомняш? – пита Кейт, като продължава да гали ръката ми.
Замислям се за вечерта, но не мога да си спомня нищо в този момент. Всичко, за което мога да мисля, е колко хапчета съм пропуснала и какви са шансовете да съм бременна. Опитвам се да потисна тревогата и да си спомня нещо от вечерта, каквото и да е. Помня Мат, но няма да го споменавам. И тогава си спомням напомпания, вързан на опашка тип, но няма да споменавам и него. Свивам рамене. Не мога да кажа почти нищо, което не би пратило Джеси в невротична орбита.
Всички глави в стаята се извръщат към вратата, когато докторът влиза, последван от Сам.
– Казаха ми, че си будна – кимва ми той. – Аз съм доктор Манви. Как се чувстваш, Ава?
– Добре – въздишам уморено. – Главата ми думти, но иначе съм добре.
Чувам как Джеси ръмжи до мен, когато сяда и взима ръката ми в своята.
– Ава, четири часът сутринта е. – Той затваря очи и се опитва да се успокои. Не че му се удава. – Ти беше в безсъзнание почти седем часа, така че не смей да ми казваш, че си добре!
Седем часа?!
– Ние ще идем да вземем нещо за ядене. – Кейт поглежда към Сам и той ù кимва в съгласие. Ясно е, че не искат да са наблизо, когато Джеси е в това състояние.
Доктор Манви светва и в двете ми очи, а след това поставя подобния на молив инструмент обратно в горния джоб на престилката си.
– Ава, какво си спомняш за изминалата нощ?
– Не много. – Чувствам как ръката на Джеси се свива по-силно около моята. Гневът му все още е очевиден. Чувствам се ужасена. Нямам нужда от това.
Доктор Манви поглежда към Джеси.
– А вие сте?
– Съпруг – заявява той рязко, без да откъсва поглед от мен. Очите му се разширяват, но той остава невъзмутим. Забрави да добави „бъдещ“.
– О? – преглежда лекарят документите ми. – Тук пише: госпожица О’Ший.
– Ще се женим другия месец. – Очите му пробиват дупки в моите и ме предизвикват да оспоря това твърдение. Нямам енергията. Отпускам предпазливо главата си назад.
– О, добре – изглежда доволен от обяснението на Джеси доктор Манви. На мен не ми пука. – Направихме някои изследвания. – Той придърпва стол, който изскърцва по гумения под и ме кара да потръпна. – Кога за последно имахте цикъл? – пита лекарят. Поглежда ме съчувствено и аз искам да изпълзя през стаята и да се напъхам директно в кофата за боклука.