– Преди около седмица – отговарям тихо. Няма нужда да поглеждам към Джеси, за да разбера, че той потрепва.
– Добре, ние задължително правим тест за бременност, за да установим дали това не е причина за припадъка. – Той млъква и аз се подготвям за урагана Джеси, който буквално ще помете стаята. – Не сте бременна.
Главата ми подскача.
– Не съм ли?
– Бих казал, че не сте, но е изминала само седмица от последния ви цикъл и може би е прекалено рано да се каже. – Той се усмихва мило, но това не ме успокоява. – Използвате ли противозачатъчни хапчета, Ава?
– Да.
– Тогава мисля, че със сигурност може да кажем, че не сте бременна. – Той ми се усмихва успокоително и се накланя напред. – Ава, важно е да се опитате да си спомните всичко от снощи. С кого говорихте, кого срещнахте.
Враждебността на Джеси тече по сплетените ни ръце и ме залива.
– Какво? – отсича той. – Какво се опитвате да кажете?
Не се опитвам да го упрекна за грубостта му и доктор Манви продължава, без да му обръща внимание.
– Направихме и някои други изследвания. Симптомите го наложиха.
– Симптоми? Какви симптоми? – питам напълно объркана.
Докторът вдишва и се размърдва в стола.
– Открихме наличие на „Рохипнол“ в кръвта ви.
– Какво? – виква Джеси.
Ококорвам се, а сърцето започва да препуска в гърдите ми. По дяволите!
Джеси се изправя рязко и пуска ръката ми. Поглеждам го нервно и виждам, че трепери и се поти, а от него се излъчва гняв.
– Това е препаратът, който използват, за да упойват беззащитни жени и да ги изнасилват – крещи той на бедния лекар.
– Да – потвърждава страховете ми и тези на Джеси доктор Манви.
Завихрям се в паника при обяснението на причините за припадъка ми. Това е невероятно лошо.
Джеси се извръща и повдига глава към тавана.
– Исусе Христе! – вика той. Виждам как ризата му се повдига и се спуска, когато той се хваща за близката метална част.
– Ава, бих ти препоръчал да уведомиш полицията. Трябва да им кажеш всичко, което си спомняш. – Доктор Манви се обръща към Джеси: – Сър, може ли да потвърдите дали тя е била сама в някакъв момент?
Умът ми препуска по събитията от вечерта, но не успявам да ги подредя. Не мисля, че съм била сама. Гледам как пръстите на Джеси се насочват към слепоочията му и правят кръгови движения. Той ще избухне. Ще помете болницата като вихър. Внезапно започва да изглежда много по-привлекателно да му кажа, че е възможно да съм бременна.
– Тя не е била сама – отговаря Джеси по-спокойно, отколкото очаквах. – Гледах я как пада, бях при нея след секунда. – Той се извръща към мен и аз се взирам в измъчените му очи. Чувствам се лишена от емоции. Мисля, че може би съм в шок.
– Сигурен ли сте?
– Да – едва се сдържа Джеси да не се развика.
– Ава, бих искал да направим проверка – настоява лекарят – предимно за синини и одрасквания. Просто за всеки случай.
– Проверих всеки квадратен сантиметър. Няма следи по нея. – Джеси прекосява стаята и отваря вратата. – Кейт?
Чувам бърза и тиха размяна на резки думи пред вратата, без съмнение Джеси изисква отговори. Лекарят хвърля объркани погледи от мен към Джеси, докато аз продължавам да търся нещо в главата си.
Джеси отново е до мен.
– Скъпа, Кейт казва, че е излязла да пуши, но Том е бил с теб. Помниш ли това?
– Да – отговарям бързо. Определено го помня. – Но Том отиде до тоалетна, докато Кейт беше навън – добавям.
– Добре, помниш ли какво стана във времето, в което беше сама? – притиска ме той.
– Да. – Няма да му кажа защо си спомням. По дяволите, споменаването на Мат би било груба грешка. – Защо?
– Защото не искам никой да те бърника, освен ако не е наложително. Така че, моля те, помисли добре! – настоява и стиска ръката ми. – Преди да пристигна, беше ли добре? Спомняш ли си всичко?
– Да, помня.
– Това е добре – намесва се д-р Манви. – Но, Ава, ще бъда по-доволен, ако ни разрешиш да те прегледаме.
– Не! Знам, че нищо не се е случило. Нямам натъртвания, нито рани.
– Ако си сто процента сигурна, Ава, не мога да те насиля.
– Нищо не се е случило. Спомням си всичко до пристигането на Джеси – твърдя и поглеждам към него. – Спомням си всичко – гласът ми трепери. Аз треперя.
Той плъзва длан по бузата ми.
– Знам. Вярвам ти.
– Добре. Всичките ти показатели са добри – казва д-р Манви. – Ще имаш главоболие още известно време, но иначе ще се възстановиш напълно. След като попълня документите за изписване и свалим системата, може да си отиваш.