Докато обмислям следващия си ход, той се надига и тръгва към основата на стълбището. Следя бавното му изкачване нагоре, докато той застава на няколко стъпала под мен, гледайки ме отдолу. Изражението му преминава от гняв към тъга и обратно, а бръчката му изглежда така, все едно е стояла на челото му дълго, дълго време.
– Ако смяташ да ми крещиш, по-добре да си тръгна още сега – изричам въпреки пресъхналото си гърло. Не ми трябва господин Невротичен точно сега. Просто искам да забравя за случилото се. Смятам се за късметлийка, че не стана по-лошо. А би могло да стане много по-лошо.
– Крещях достатъчно – отговаря той и долавям дрезгавина и в неговия глас. – Как се чувстваш?
– Добре – отвръщам. Откъсвам очи от неговите и поглеждам към голите си крака. Като се изключи черното дантелено бельо, съм напълно гола и се чувствам дребна, както се е извисил над мен.
– Почти? – пита той.
– Не, добре съм – звуча раздразнено.
Той се отпуска на колене, така че сега сме на почти еднакво ниво, и поставя ръцете си на най-горното стъпало от двете страни на тялото ми. Вдигам поглед от краката си към него.
– Аз съм полудял до безумие, Ава – изрича. Гласът му е спокоен.
– Не бях пияна – заявявам рязко. По дяволите, не бях дори близо до напиване.
– Казах ти да не пиеш изобщо. Знаех си, че не трябваше да те пускам да излизаш.
– Любопитна съм защо смяташ, че можеш да определяш какво да правя – предизвиквам го. – Аз съм зряла жена. Да не очакваш да живея живот, в който всяка моя стъпка ще бъде контролирана? – говоря. Гласът ми е тих, но твърд въпреки сухотата. Той трябва да разбере моята позиция.
Устните му се опъват в права линия и виждам как мислите му започват да препускат.
– Ти си моя. Моя работа е да те пазя.
Обръщам очи и въздъхвам.
– Каза, че ти остава малко. Малко до какво? – повдигам лице нагоре.
Той търси очите ми. Сигурно знае, че съм чула. Поглежда право в мен и след това изрича:
– До нищо.
– До нищо? – питам с недоверие. – Искаш да пиеш, нали? Това ти е необходимо, за да се справиш с шибаната каша.
Той ме зяпва.
– Би. Ли. Внимавала. С. Шибания. Език? Ние сме в шибаната каша, защото ти реши да ми се противопоставиш напълно. – Той приближава лице до моето. – Нямаше да се стигне до това, ако ме беше послушала.
Безчувствените му думи и тонът, с който ги казва, жилят болезнено.
– Извинявай! – изстрелвам. – Извинявай, че не те послушах! – Ставам и го оставям коленичил на стълбите. – Съжалявам, че имаш нужда да се удавиш във водка заради мен. Очевидно съм вредна за здравето ти. Ще те спася от това нещастие – врътвам се и се отправям наперено към спалнята, а физически треперя от гняв.
– Луд до безумие, Ава.
Обръщам се и го намирам да крачи към мен с гръмотевично изражение. Отстъпвам леко и се проклинам, че не съм защитила позицията си. Защо не може да разбере, че собствените му неразумни очаквания го тласкат към пълна лудост, не аз.
Той спира пред мен, гърдите му се надигат и свежият му дъх на мента ме обвива.
– Целуни ме!
– Не! – Проклетият мъж е заблуден!
Очите му потъмняват и се присвиват.
– Три.
Сигурно се шегува.
– Луд ли си?
– Шибано безумно луд, Ава. Две.
Той е абсолютно сериозен. О, Боже мой!
– Едно – шепти.
Знам, че не трябва да се опитвам да избягам този път.
– Нула.
Той ме сграбчва, сякаш съм се опитвала да бягам, и ме приковава на леглото за секунди, като с едната си ръка опъва моите над главата ми. Обутите му в дънки крака са върху бедрата ми и ограничават движенията ми, не че се боря с него. Той диша тежко, прокарва пръст по корема ми и след това през средата на тялото ми към устата ми. Задържа се на горната ми устна и тръгва обратно надолу по тялото ми.
– Моля те, недей да пиеш! – Никога не бих си простила, ако отново подложи тялото си на това саморазрушение заради мен.
– Нямам намерение да пия, Ава – отвръща. Гласът му е равен и неубедителен. Това ме кара да се чувствам неудобно. Той се надига на колене и ме издърпва така, че да седна в скута му. Маха косата от лицето ми и обхваща страните ми с ръце.
– Снощи в болницата, когато не идваше в съзнание, усещах как сърцето ми забавя хода си с всяка минута. Никога няма да разбереш колко много те обичам. Ако Господ те беше отнел от мен, нямаше да мога да го преживея, Ава. Иде ми да си отрежа главата, задето ти позволих да ми се противопоставиш.
Опулвам се при това признание. Лицето му е напълно сериозно и това е много тревожно. Той казва, че би се самоубил, така ли? Това е откачен разговор, но аз не мисля, че ще спечеля нещо, ако го спомена.