– Добре съм – казвам в напразен опит да го разведря.
– Какво щеше да стане, ако не беше? Какво щеше да стане, ако не бях дошъл навреме? – казва и стиска очи. – Дойдох в бара само да проверя дали си добре и смятах да си тръгна. Можеш ли да си представиш как се почувствах, когато те видях да припадаш? – Очите му се отварят безжизнени. Вече знам със сигурност, че мога да се вържа за леглото завинаги, но това няма да е здравословно нито за него, нито за мен.
– Това беше откачена случайност, някой играе глупави игрички. Бях на неподходящото място в неточния момент. Това е всичко. – Свалям ръцете му от лицето си и ги поставям между телата ни. – Ще изпаднеш в кома от всичкия този стрес и тогава какво ще правя аз? – питам тихо.
Той поклаща глава и започва да си дъвче устната.
– Изглеждаше облекчена, когато лекарят каза, че не си бременна.
Опитвам се да не поглеждам към него. Внезапно се чувствам унизена.
– Пропуснах едно хапче. – Чувствам как ръката му обвива моята, поглеждам нагоре предпазливо и срещам обвинителния му поглед и повдигнатата вежда. – Пропуснах няколко. Отново ги загубих.
– И не си купила нови?
– Забравих – вдигам рамене.
– Добре. – Той ме изучава за известно време. – Кога за последно пи хапче?
– Преди няколко дни – отговарям тихо. Изричам лъжата през зъби и се боря с ръката, която инстинктивно посяга към косата ми. Не мога да повярвам, че е минала цяла седмица и не съм се сетила да подновя рецептата.
– Значи ще ги вземеш отново?
– Утре. – През лицето му минава особено изражение. Съжаление? – Джеси – спирам, без да знам как да кажа това, което имам наум.
– Какво? – пита. Изглежда предпазлив и малко виновен. Знае какво мисля, знам, че знае, и съм невероятно подозрителна. Той не може нарочно да се е опитвал да ми направи дете? Би ли го сторил? Не съм сигурна, но ако той е скрил хапчетата ми, значи знае много добре, че не съм ги взимала от седмица. Или е решил, че вече съм си купила нови?
– Нищо – поклащам глава. Знам, че няма да си признае, така че се правя на глупачка, но ще претърся всеки квадратен сантиметър от този апартамент при първа възможност.
– Брат ти звъня – казва той в очевиден опит да ме разсее от отнесените ми мисли.
Изправям се. Разсейването успява.
– Дан?
– Да.
– Говори ли с него?
Той ме поглежда колебливо.
– Е, не можех да го оставя да звъни непрестанно, щеше да се разтревожи. И защо си заключила телефона си?
Усмихвам се на себе си. Чудя се колко ли комбинации е опитал в опит да го отключи.
– Това не ти е попречило да вдигнеш, нали? Какво каза на брат ми? – питам. Гласът ми е малко паникьосан, което не е изненадващо, като се има предвид, че съм паникьосана. Дан веднага ще се обади на мама, а в добавка към всичко останало сега не ми се иска да обяснявам.
– Не му обясних какво се е случило. Не исках семейството ти да мисли, че не мога да се грижа за теб. Той каза, че е трябвало да се видите. – Гледа ме така, като че съм извършила голям грях, задето не съм му казала за плановете си, въпреки че дори нямам планове все още.
– Казал си му, че живея при теб, нали? – Устните ми се свиват.
– Да – отвръща. Не изглежда да съжалява.
Бих могла да го убия.
– Джеси, какво си направил? – Облягам глава на рамото му в безнадеждност.
– Хей, погледни ме! – отново звучи гневно. Повдигам глава и го поглеждам с цялото нещастие, което изпитвам. Бръчката му се включва в спора. – Не мислиш ли, че щеше да се притесни? Приеми го, Ава!
Той ме придърпва върху гърдите си и аз усещам как сърцето му блъска диво.
– Ще отида да потичам. Ти се изкъпи. Ще взема нещо за ядене, докато съм навън.
– Не може ли да останеш? – питам, притискайки се към гърдите му. Не искам да излиза.
– Не. – Повдига ме и ме насочва към банята. – Под душа! – Пуска водата и ме оставя в банята, обидена и разтревожена. Никога няма да иска да ме пусне.
Двадесет и девета глава
Няколко часа по-късно влизам в кухнята и намирам Джеси, облечен все още в екипа за тичане, наврял пръст в буркана с фъстъчено масло. Изкривявам лице в отвращение в момента, в който той ме поглежда и ми отправя лека усмивка, която не докосва очите му.
– Капучино с допълнително кафе и без шоколад – повдига чаша от „Старбъкс“ и аз я взимам с благодарност. – Взех от всичко. – Вдига рамене той. – Нямаха сьомга.
– Благодаря – отвръщам, усмихвам се и заемам мястото до него.