– Надявам се, че си сложила дантела под този размъкнат боклук – кима към тялото ми и пъха пръст в устата си.
Поглеждам надолу към съдраните си дънки и към изрязаната тениска с Джими Хендрикс и се усмихвам.
– Сложила съм – казвам. Повдигам тениската, за да му покажа бежовата дантела, а той кима одобрително. – Мислех, че си вечерял? – Пресягам се към най-близкия хартиен плик, намирам в него кроасан и бързо започвам да го ям.
– Технически, тъй като ти спа цял ден, в момента е време за закуска – отвръща и се усмихва леко. – Какво искаш да правим тази вечер?
– Аз ли трябва да реша? – подсмивам се с пълна уста.
Той накланя глава на една страна.
– Казах ти, че от време на време трябва да ти позволявам да правиш нещата по твоя начин. – Той се протяга и сваля парченце кроасан от ъгълчето на устните ми. – Падам си по даването и получаването.
Прихвам да се смея и се опитвам да не изкашлям наполовина сдъвкания кроасан, като поставям ръка пред устата си. Падал си по даването и получаването? Този мъж е повече от луд.
– Нещо смешно ли казах?
Поглеждам към сериозното му лице.
– Не, нищо, задавих се. – Кашлям още известно време и той, Бог да го благослови, започва да ме потупва по гърба.
Възвръщам си контрола в момента, в който интеркомът започва да звъни и Джеси ме оставя, за да отговори.
– Клайв? Да, прати го горе. – Той оставя телефона. – Джей – мърмори, без да ме погледне.
– Джей ли? Кой е Джей?
– Охранителят. Взел е записите от камерите в бара. – Джеси оставя буркана с фъстъченото масло обратно в хладилника и излиза от кухнята.
„О, по дяволите!“
Записите от камерите, които ще покажат, че говоря с Мат?
Мисля, че ще повърна.
Чувам приглушени поздрави и няколко мига по-късно Джеси влиза обратно в кухнята с Джей. Охранителят ми се ухилва леко по начин, който намеква, че вече е гледал записите и знае какво ще се случи.
Да, определено ще повърна. Слизам от стола и тръгвам да излизам от кухнята.
– Къде отиваш? – пита Джеси.
Не поглеждам назад. На лицето ми може да е изписана паника.
– В тоалетната – казвам и оставям Джеси и Джей в кухнята. В момента, в който съм извън полезрението им, се затичвам нагоре по стълбите и се затварям в банята, където съм в безопасност от урагана, който знам, че ще последва. Трябваше да съм наясно, че той няма да остави нещата така. Трябваше да знам, че намирането на виновника ще се превърне в мисията на живота му. О, Боже, това е много лошо. Сядам на тоалетната, ставам, започвам да обикалям банята и в този момент бравата на вратата се помръдва.
– Ава?
Ставам и поглеждам към вратата.
– Да? – звуча пискливо и нервно. Прекалено нервна съм.
– Какво става, скъпа? Добре ли си?
Може би трябва да кажа, че не съм, да излъжа, че съм зле, и да си остана в банята.
– Да, добре съм. Ще дойда след минутка. – Би било глупаво да кажа, че съм зле. Той би могъл да счупи вратата, за да се погрижи за мен.
– Защо си заключила вратата?
– Не съм осъзнала, че съм я заключила. Пишкам в момента – присвивам се аз. Хубаво е, че между нас има дебела дървена врата, защото вече съм усукала около пръста си голям кичур коса.
– Добре, не се бави!
– Няма. – Чувам равните му стъпки, които го отвеждат извън спалнята.
Паникьосвам се. Наистина се паникьосвам и не знам защо. Не бях уредила да се виждам с Мат. Срещнахме се случайно, това е.
„Мамка му!“
Да върви по дяволите заради това, че е толкова настоятелен. Защо не се отказа, вместо да кара охранителя да носи записите от камерите? Би трябвало да сляза долу и да потуша огъня. Дръпвам силно вратата и изфучавам през тоалетната, спалнята и отивам на площадката. Той вече прекали. Спирам насред крачка, когато пред погледа ми се появява огромен плосък монитор. Той свети като киноекран и подчертава всичко, всичко изглежда огромно. Въпреки че не е. Картината е доста мътна, движенията са накъсани и кадрите подскачат. Джей започва да превърта напред и хора профучават през бара, светлини примигват тук и там, всичко изглежда много хаотично. Но тогава виждам себе си на масата с другите.
– По-бавно – казва Джеси и Джей пуска филма на нормална скорост. – Това е, остави го да върви.
Сядам на горното стъпало и гледам записа на вечерта ми в бара. Нищо интересно не се случва доста време. Виждам как Том се надвесва над масата и сграбчва ръката ми. Гледам как Виктория ни напуска и отива на среща, а после Кейт напуска масата и аз знам много добре какво следва. Моля се тихомълком телевизорът да се възпламени, но това не става. Том тръгва и Мат се приближава. Стягам се от глава до пети и виждам как раменете на Джеси се повдигат почти до ушите му. Мат е с гръб към камерата, но няма съмнение, че е той. Не бих могла да заблудя Джеси за това.