– Сложи го на пауза – разпорежда се Джеси и се приближава към телевизора, за да разгледа по-отблизо, а после започва да клати глава замислено. – Пусни го!
Джей пуска записа и Джеси се отдръпва няколко стъпки. Това е зле. Седя на най-горното стъпало и мисля за последния път, в който Джеси разбра, че съм се виждала с Мат. Не искам това да се повтаря. Защо не предвидих, че ще стане така? Виждам се как скачам от стола и се навеждам да събера с Том разпилените си принадлежности.
– Трябва ми друг ъгъл – казва Джеси.
– Има друга камера – отговаря бързо Джей.
– Покажи ми! Видя ли я да говори с него?
– Уорд, правя каквото мога, но ако ме извикат да се справя с някой пиян идиот или с няколко биещи се момичета, не мога да я наблюдавам.
Поклащам глава на себе си. Следващия път ще ми назначи и бодигард. Това е нелепо.
– Не ми трябва някой да ме наблюдава – простъргвам. Главите и на двамата се обръщат към мен. Джей внезапно започва да се чувства неудобно, а Джеси е твърд и разтревожен. За няколко мига между нас се настанява тишина. Неудобно е и аз несъзнателно се обгръщам с ръце, докато Джеси ме гледа критично.
– Оставяла ли си питието си без надзор в някакъв момент? – пита Джей.
Въпросът ме изненадва.
– Не.
– Кога започна да се чувстваш зле? – настоява Джеси и скръства ръце на гърдите си.
– Олюлях се леко на бара, но мислех, че е заради обувките.
– Говори ли с някого на бара?
Мамка му! Да излъжа ли? Виждала съм реакцията на Джеси към мъж, който се е приближавал към мен, и това не е приятна гледка. Мамка му, мамка му, мамка му! Поглеждам нервно към Джей. Той знае какво обмислям.
Джеси ме гледа с мрачни, внимателни очи, гърдите му се повдигат и спускат, ръцете му все още са скръстени.
– Отговори на въпроса, Ава! – казва той по-спокойно, отколкото знам, че се чувства.
– Имаше някакъв мъж на бара, който предложи да ме почерпи. Отказах – изплювам бързо с очевидно неудобство и гледам към краката си. Той и бездруго ще разбере, когато изгледа записа, така че няма нужда от подробности. – Нямаше проблем. Взех си питиетата и се върнах при Кейт – опитвам се да успокоя Джеси, преди да е припаднал.
– Спри да повтаряш, че е нямало проблем! – крещи той.
Подскачам и неохотно поглеждам към него. Вената на врата му е изпъкнала, а челюстта е здраво стегната. И тогава нещо привлича вниманието ми на екрана и аз поглеждам край Джеси. Не трябваше да го правя. Трябваше да го пренебрегна и тогава може би кадърът щеше да отмине, преди Джеси да успее да го види. Кръвта ми се смразява. На бара седи висок, облечен в костюм мъж. Твърде късно е да симулирам неведение. Джеси се обръща към телевизора да види какво е привлякло вниманието ми, както и Джей.
Тишината се връща, докато и тримата гледаме как мъжът на екрана излиза от полезрението, когато аз се приближавам до бара. И тогава напомпаното опашато влечуго твърде се приближава, аз изпускам рестото и го събирам, а след това залитам и тръгвам към масата, а мъжът отново влиза в кадър. Вглеждам се и се опитвам да го фокусирам по-добре. Той ли е? Определено прилича на него, но в съобщението му се казваше, че е в Дания.
Виждам с периферното си зрение как Джеси потръпва, което значи, че мисли същото, което и аз, но сега гледам записа като омагьосана и въпреки че чувам тежкото дишане на Джеси, съм твърде погълната от картината, за да потвърдя това, което вече знам. Джеси ще полудее. Той също мисли, че това е Микаел. Но не знае, че той трябва да е в Дания. Или знае?
Превъртаме напред видеото, докато не виждаме как Сам влиза в бара и аз ставам от масата. Тогава Джеси се появява в долния ъгъл на екрана и аз наблюдавам как се сривам тежко върху пода и как около безжизненото ми тяло се събират хора, които ме скриват от поглед.
Никой не казва нищо дълго време. Извръщам поглед към Джеси и виждам, че ме наблюдава. Не се чувствам спокойна с мрака в неговите очи и усещам как в моите напират сълзи. Дали да му кажа за съобщението? Джеси вече изглежда убийствено. Дали да добавя и това към очевидния му гняв?
Джей кашля и привлича вниманието ми.
– Достатъчно ли видяхте?
– Да – отговаря Джеси, без да отделя поглед от мен. Вече е ясно, че това, че се е отбил в бара, е може би най-доброто нещо, което би могло да се случи.
– Ще си тръгвам тогава. – Джей става и взима диска. – Не ме изпращайте.
Джеси не казва нищо, когато Джей си тръгва и тихо затваря вратата след себе си.
Аз забивам очи в краката си. Наистина можеше да е много по-лошо. Джеси несъмнено има какво да каже за липсата на честност от моя страна във връзка с появата на Мат, но не може да ме обвинява. Защо бих дала доброволно тази информация? Не съм толкова глупава. Е, може да се окаже, че съм. Не ми беше хрумнало, че има записи, а и определено не очаквах Джеси да започне да се прави на Еркюл Поаро.