„Исусе Христе!“
Тридесета глава
Олюлявам се, а сърцето ми пропуска няколко десетки удара. Какво става тук, по дяволите?
– Не! – Джон се блъсва в мен и ме хваща през кръста.
Губя всички усещания, втренчвам се в противната гледка пред себе си и започвам да се боря с невероятната сила на Джон, който се опитва да ме изведе от стаята. Не знам как, вероятно благодарение на адреналина, но успявам да се освободя от хватката му и падам в стаята, където Сара повдига дяволски на вид камшик и го стоварва върху гърба на Джеси. Стомахът ми се обръща и аз усещам топлата длан на Джон да обхваща ръката ми.
– Ава, скъпа – гласът на Джон е толкова мек, колкото никога не съм го чувала, – няма нужда да виждаш това.
Пренебрегвам го и се изправям, като се опитвам да осмисля сцената, която се разкрива пред мен. Трудно е, въпреки че времето сякаш е спряло и виждам всяка дребна подробност с пълна яснота. Джеси е без риза и е коленичил на пода, главата му виси безжизнено. Той дори не поглежда нагоре. Сара стои зад него, облечена в черни кожени панталони, кожено боди и с високи до бедрата кожени ботуши. Изглежда не по-малко ужасно от камшика в ръката ù.
Не мога да помръдна. Аз съм напълно вкоренена на мястото си. Краката ми треперят, сърцето ми бие толкова бързо, че може да изскочи от гърдите ми, а аз не мога да си отворя устата. Какво става?
Сара ми хвърля поглед, изпълнен с дълбоко задоволство, докато отново повдига бавно камшика. Искам да пищя, да ù кажа да спре, но устата ми е суха и не изпълнява командите на мозъка. Нацупеното ù лице изразява удоволствие от факта, че е подчинила Джеси в това отвратително мъчение и че е успяла, няма съмнение, да ме направи свидетел на ставащото.
Тя отново изплющява с камшика по гърба на Джеси и той извива гръб, отмятайки глава назад, но не издава нито звук.
Високият писък, който се понася в стаята, е мой.
Главата му се извръща в момента, в който викът ми достига до ушите му. Аз отново се боря с Джон, който пак ме е хванал.
– Пусни ме! – Бия се все по-настойчиво, извивам тялото си в ръцете му, забивам нокти в него и го удрям.
– Ава? – успокоява ме гласът на Джеси. Звучи немощно, когато главата му се извръща в моята посока.
Надавам отчаян вик, а когато очите ни се срещат, виждам изцъклени празни дупки. Той не е на себе си. Изглежда дрогиран и празен. Опитва се да стане, но се олюлява леко напред в пълна липса на ориентация. Очите ми се спират на гърба му и виждам поне десет жестоки резки, които прерязват кожата от едната до другата страна и от които се стичат капки кръв.
Гади ми се. Стомахът ми започва да се бунтува и в момента, в който Сара надига камшика отново, чувам сякаш някъде отдалеч Джон да я вика. Коленете ми отказват и аз се сривам в краката му.
– Ава? – Джеси успява да се изправи, но е далеч от стабилността. Той разтърсва глава в опит да се съсредоточи, а объркването се заменя от ужас в мига, в който умът му регистрира моето присъствие. – Исусе, не! – възкликва. Страх сковава красивите му черти. Дори гласът му е нестабилен. Той тръгва напред, но е спрян от Сара, която го хваща за ръката. – Разкарай се от мен! – реве той и я бута назад. – Ава, бебче! Какво правиш тук? – Той приближава и пада на колене пред мен, обхваща лицето ми и търси очите ми.
Виждам го през мъгла от сълзи. Не мога да говоря. Само поклащам глава и се опитвам да отстраня от ума си представата за видяното. Това кошмар ли е? Той въобще не се бореше с нея. Коленичил там, чакаше ударите в пълен транс. Отблъсквам го с ръце и бързо се вдигам на крака.
– Ава, моля те! – казва той, когато избутвам ръцете му от себе си. Трябва да изляза оттук.
Обръщам се, блъскам Джон встрани от пътя си, затичвам се заслепена от шока и влизам в лятната стая. Докато я пресичам, до мен неясно достигат изненадани възгласи, аз се обръщам и виждам, че Джеси и Джон са по петите ми. Усещам как жлъчката тръгва към гърлото ми и слагам ръка на устата си. О, Боже, ще повърна. Нахлувам в тоалетната, влизам в някаква кабинка, заключвам вратата зад себе си и едва успявам да се наведа над тоалетната чиния, когато цялото съдържание на стомаха ми се изсипва навън със звучни и болезнени напъни. Лицето ми е покрито с пот и сълзи. Аз съм в най-долния кръг на ада.
Звукът от врата, която се удря в покритата с плочки стена, отеква в дамската тоалетна.
– Ава! – вика и чука на вратата зад мен, а аз сядам на задника си, щом усещам наближаването на поредния силен порив. – Ава, отвори вратата!
Не мога да му отговоря заради постоянните напъни дори да искам. Какво се предполага да му кажа? Току-що гледах как приема да бъде налаган от жена, която ненавиждам – жена, за която знам, че иска Джеси и че ме мрази. Въображението ми не може да се отърси от тази грубост. Повръщам отново и правя опит да достигна тоалетната хартия, за да избърша устата си, а той продължава да думка по вратата зад мен.