– Моля те – умолява ме и поредният удар среща вратата. Знам, че това е челото му. – Ава, моля те, отвори вратата!
Сълзите ми отново потичат с пълна сила, когато го чувам как се моли. Не мога да погледна в очите на мъжа, когото обичам, със съзнанието какво е направил със себе си.
– Кой те пусна вътре? – пита. Тонът му е жесток и той блъска вратата. – Мамка му! Кой я пусна вътре, по дяволите?
– Джеси, не съм аз. Не бих я пуснал да влезе – гласът на Джон е тих и успокояващ. Искам да скоча в негова защита. Не ме е пуснал той. Ужасеният му глас и опитът му да ме спре водят до едно заключение. Не ми е писал той. Не той е отворил портите. Тя го е направила отново. Подценила съм омразата ù към мен. И тя наистина успя да ме шокира, но това не променя факта, че Джеси доброволно участваше в тази ужасяваща сцена. Защо?
– Какво става? – познатият глас на Кейт ми дава надежда да избягам от тази сцена на ужасите. – Мамка му! Джеси, какво се е случило с гърба ти?
– Нищо – отсича той.
– Недей да ми говориш така! Къде е Ава? Какво се е случило? Ава? – тя ме вика и аз отчаяно искам да ù отговоря, но знам, че ако отворя вратата, Джеси ще влезе. Не искам да го виждам сега.
– Тук е. Не иска да излезе. Ава? – вика ме той. – Моля те, Кейт, изведи я оттук! – Той отново удря вратата. Звучи отчаян и обезумял.
– Джеси! Кажи ми защо се е заключила тук и защо ти кървиш отвсякъде? – настоява Кейт и гласът ù е гневен.
– Ава стана свидетел на нещо, което не беше предназначено за нейните очи, и полудя. Трябва да я видя – говори. Думите му са накъсани от тежкото дишане.
Искам да изкрещя защо точно съм полудяла, но съм обзета от поредния пристъп на повръщане, който ме лишава от възможността да говоря.
– Ако си я наранил, Джеси... – крещи Кейт – Ава?
Той наистина ме нарани, но не по начина, по който мисли тя. Нарани ме по-лошо. Много по-лошо.
– Не! – Джеси звучи отбранително. – Не е така.
– А как е тогава? Тя е там и повръща. Ава? – Кейт леко почуква по вратата. – Ава, хайде! Отвори вратата!
– Ава! – Джеси крещи като обезумял.
– Джеси, просто се махни! – вика му Кейт.
– Не!
– Тя очевидно няма да излезе, докато си тук. Хей, голямото момче. Разкарай го оттук!
– Хайде! – боботи Джон и аз се моля Джеси да се вслуша в думите му и да си тръгне. Няма да отида никъде с него. – Ела да те оправим, тъпо копеле!
Сядам, обгърнала глава с ръце, и слушам как Джон увещава Джеси да излезе от тоалетната.
Най-накрая чувам как вратата се отваря и затваря отново. Кейт почуква тихо.
– Ава, той си отиде – уверява ме тя. Аз ставам, махам резето и пускам приятелката си в кабинката. Тя минава през тесния отвор и смръщва лице при вида на оповръщаната тоалетна. – Какво става тук, по дяволите? – Кейт се свива от другата страна на кабинката и сега сме коляно до коляно.
Хлипайки, поемам няколко пъти въздух и се опитвам да отпусна гласните си струни.
– Той се остави да го нашибат с камшик – изричам. При тези думи отново прегръщам тоалетната, но единственото, което успявам да постигна, е да се давя от безплодни напъни. Усещам как Кейт ме гали по гърба.
– Той какво?
Избутвам се назад и виждам, че брадичката на Кейт е увиснала от изумление. Кой би го повярвал? Но аз видях доказателствата по гърба на Джеси.
– Влязох в кабинета му и заварих Сара да го налага с камшик.
Тя се опулва.
– Тази мегакучка?
– Да – кимвам, ако случайно думата не успее да излезе от гърлото ми. – Той беше на колене, Кейт, като някой роб. – Сълзите ми отново потичат и умът ми е обсебен от ужасната представа за моя силен, самоуверен мъж, който се е оставил да бъде бит.
– Мамка му! – Тя отпуска ръка на коляното ми. – Ава, гърбът му е в ужасно състояние.
– Знам. – Плача. – Видях го. – Това не беше нещо за удоволствие. Поне не от страна на Джеси. Сара в същото време е съвсем различна история. Джеси е искал да бъде наранен. Стомахът ми се присвива. – Кейт, трябва да си тръгна. Той няма да ме пусне. Знам, че няма да ме пусне.
Красивите бледи черти на приятелката ми се озаряват от решителност и тя става.
– Чакай тук!
– Къде отиваш? – питам. Гласът ми звучи паникьосано. Той ще се върне тук в мига, в който Кейт излезе. Знам, че ще го направи.
– Джон отведе Джеси в кабинета. Ще отида да го видя. – Тя отваря вратата и се провира покрай моето отпуснато тяло.