Задържам дъха си в очакване на разправия, но такава не следва. Вратата се отваря и се затваря отново и тогава настъпва тишина. Аз съм сама. Изправям се, но краката ми са слаби и треперят. Опитвам се да изчистя тоалетната и в този момент вратата се отваря, а аз замръзвам и задържам дъха си.
– Ава – шепти Кейт и леко чука по вратата. – Джеси е в кабинета си с Джон. Сам ще отвори портите.
Отварям вратата и се поглеждам в огледалото. Кейт ме издърпва от кабинката и ме повежда към вратата. Изглеждам ужасно.
– Чакай, трябва ми малко вода – казвам, освобождавам се от Кейт и се приближавам към мивката, като се навеждам да напръскам лицето си и да изплакна устата си.
– Ето! Вземи си дъвка – Кейт ми бута парче в устата.
Замислям се за достойнствата на алкохола. Щях ли да предпочета да го бях намерила пиян? Да, несъмнено бих предпочела това, отколкото да видя как го бият. Той наистина има склонност към самоунищожение. Тъгата се превръща в гняв и аз си припомням реакцията му на няколкото натъртвания по задника ми от пътуването ми с Марго и физиономията му, когато забеляза синините на ръката ми, след като бях налетяла на господин Плешивко: тогава той не беше на себе си.
Преди да имам шанс да заявя намеренията си да отида при Джеси и да поискам някои отговори, той идва тромаво в тоалетните, обхванат от сляпа паника. Забелязвам, че очите му са се изяснили, когато поглежда към мен, гърдите му са мокри, а тъмнорусата му коса е потъмняла от пот. Усещам как Кейт прехвърля поглед помежду ни, докато преценява ситуацията.
Той тръгва към мен и аз не се опитвам да го спра да направи нещо, което знам, че ще направи. Той се навежда надолу, взима ме на ръце, излиза от тоалетната и се запътва към кабинета. Гледа право напред и върви целенасочено през лятната стая под внимателните погледи на някои от членовете, които все още се въртят наоколо, за да видят представлението докрай. Долавям шепот и виждам как ни сочат. Сълзите ми започват да се стичат по бузите. Аз съм в пълна агония, гади ми се и имам чувството, че сърцето ми е срязано през средата.
Той изритва вратата на кабинета, затваря, отива право към дивана и леко потрепва, когато се навежда. Стомахът ми се обръща. Ръцете му ме обгръщат и главата му се притиска към врата ми. Той мълчаливо ме държи плътно до себе си, докато аз се опитвам да овладея треперенето, което обхваща цялото ми тяло. Но това е битка, която не мога да спечеля. Моят красив мъж има сериозни проблеми и точно когато решавам, че съм научила всичко за него, получавам ново болезнено прозрение. Не го познавам ни най-малко и определено не го разбирам.
– Моля те, не плачи – достига до звънтящите ми уши заглушеният му глас. – Това ме убива.
– Защо? – питам. Това е единственото нещо, което мога да кажа. Това е всичко, което искам да знам. Защо си причинява това?
– Обещах ти, че няма да пия.
Какво?
Предпочел е да го набият, вместо да пие, защото ми е обещал.
– Искаше ли да пиеш?
– Исках да спра.
– Погледни ме! – заповядвам, но той не се опитва да повдигне главата си. – По дяволите, Джеси, погледни ме! – Извивам се, хващам главата на Джеси и я повдигам, но той съска от болка и аз спирам незабавно. – Три – казвам спокойно, без да знам какво друго да направя. Усещам как се стяга под мен, но все още не ме поглежда. – Две.
– Какво ще стане на нула? – пита той тихо.
– Ще си тръгна – казвам спокойно.
Главата му отхвърча нагоре и аз проплаквам при вида му: зелените му очи са замъглени и изпълнени с болка, а брадичката му трепери. Той е вперил в мен поглед, изпълнен с безмълвна молба.
– Моля те, недей!
И последната капчица сила, която ме крепи, се изпарява в този момент. Обхващам лицето му с ръце и полагам устни върху неговите, но това не е достатъчно. Нетърпеливо сменям позицията си, така че да седна в скута му. След това го придърпвам, колкото е възможно по-близо до себе си, без да му причиня болка.
– Кажи ми какво искаше да спреш!
– Да те наранявам.
– Не разбирам. – Не разбира ли, че това ме наранява? – Бих предпочела да пиеш.
– Не би – казва той с лек смях, който ме кара да потръпна.
Изтеглям се назад и търся очите му.
– Бих предпочела да те видя, след като си изпил половин спиртна фабрика, но не и това.
Той засрамено отпуска глава.
– Довери ми се, Ава, не би.
– Да ти се доверя? Джеси, чувствам се предадена. – Не искам да мисля какво ще направя на Сара, когато я докопам. Тя маркира моя невротичен Бог и колкото повече мисля за това, толкова по-бясна ставам.
Повдигам се от скута му и го избутвам настрани, когато се опитва да ме сграбчи.