И ето ни пак там. Первам пръста му от лицето си.
– Имаш нужда от мен, за да замениш пиенето и чукането – отсичам. Иде ми да ревна. Всичко, от което се нуждае той, е да изостави живота, който би го убил, ако продължи да го живее още дълго. Аз съм неговото бягство от сигурна преждевременна смърт от алкохолно отравяне. Мисля, че ще повърна отново. Той наистина се бои да не го напусна, но това няма нищо общо с любовта му към мен, а по-скоро със страха му, че може да се върне към празния живот. – Ти ме манипулираш.
– Не те манипулирам – отрича. Изглежда обиден.
– Напротив, правиш го. Със секс. Вразумяващо чукане, напомнящо чукане... Всичко това е манипулация. Аз имам нужда от теб, а ти използваш това срещу мен.
– Не! – крещи той и помита горния рафт на шкафа с алкохол. Счупва десетки бутилки с алкохол и чаши, а звукът на стъкло гърми около нас.
Отскачам назад, но той ме следва плътно и сграбчва горната част на ръцете ми.
– Имам необходимост да се нуждаеш от мен, Ава. Не мога да го кажа по-просто. Колко пъти трябва да ти го повтарям? Докато ти се нуждаеш от мен, аз ще се грижа за себе си. Просто е.
– И как боят с камшик се вписва в грижата за себе си? – крещя в лицето му.
Той ме пуска и започва да си скубе косата.
– Нямам никаква представа.
Вдигам безпомощно поглед нагоре. Това е безнадеждно.
– Аз наистина имам нужда от теб, но не така.
Той хваща ръцете ми.
– Погледни ме! – заповядва рязко. Отпускам главата си, така че да изравня погледа си с неговия. – Кажи ми какво чувстваш към мен? Знам какво чувствам аз към теб. Да, имал съм много жени, но с тях съм правил само секс. Безсмислен секс. Без чувство. Ава, имам нужда от теб.
Поглеждам към моя красив, разтревожен, невротичен мошеник, който ме гледа право в очите, и ми иде да се разпищя и да удрям главата му в стената, докато не му начукам някакъв разум по общоприетия начин.
– Как така имаш нужда от мен, след като те карам да си причиняваш това? – питам уморено. – Ти си по-себеразрушителен сега, отколкото си бил, преди да ме срещнеш. Аз те карам да се нуждаеш от алкохол. Превръщам те в неразумен, побъркан мъж и със сигурност вече не съм стабилна. Не виждаш ли какво си причиняваме?
– Ава – започва. Тонът му е предупредителен. Той знае накъде вървя. – Недей!
– И искам да знаеш, че не мога да понасям мисълта, че си спал с толкова много жени. – Искам той да знае това. И тогава ми хрумва най-ужасната мисъл.
Въздишам.
– Когато изчезна за четири дни... – дори не мога да довърша. Сърцето ми подскача в гърлото и се взривява.
Очите му се разширяват, когато осъзнава до какво заключение съм стигнала. Устата му се свива, а скулите започват да играят.
– Те. Не. Означават. Нищо. Обичам те. Имам нужда от теб.
– О, Боже! – възкликвам. Падам на колене. Той не го отрича. – Чукал си други жени. – Притискам длани към лицето си в момента, в който сълзите ми потичат отново, усещайки как в душата ми зейва една огромна дупка.
Той се присъединява към мен на пода, стиска ръцете ми и ме разтърсва.
– Ава, чуй ме! Те не означават нищо. Бях влюбен в теб. Знаех, че ще те засегна. Не бих могъл да те нараня.
– Казваш, че не си могъл да ми причиниш това. Забрави да добавиш отново. Трябваше да кажеш, че не би могъл да ме нараниш отново.
– Не исках да те нараня – шепне той.
Откривам съкрушеното си лице.
– И за да не ме нараниш, реши да чукаш други жени? – Стомахът ми се обръща. Не мога да дишам. – Колко?
– Ава, моля те, недей! Мразя се.
– Аз също те мразя – крещя, а раменете ми се тресат, докато аз хлипам безутешно. – Как можа?
– Ава, защо не ме слушаш?
– Слушам те и не харесвам това, което чувам. – Скачам на крака, но той ме хваща за кръста и не ми позволява да се отдалеча.
Отпуска челото си на корема ми и през насълзените си очи виждам как и неговите рамене започват да се тресат.
– Съжалявам. Обичам те. Моля те, умолявам те, не ме напускай! Омъжи се за мен!
– Какво? – крещя. Ние още не сме обсъдили настоящия проблем, а аз вече съм на ръба на нервен срив. Това е смъртоносен удар. – Не мога да се омъжа за човек, когото не разбирам – произнасям думите тихо, като се мъча да потисна повдигането. Усещам как той клюмва и рязко си поема дъх. Виждам жестоките белези и стичащата се кръв по гърба му. Отново започва да ми се гади. – Мислех, че ти нося спокойствие – продължавам. Гласът ми трепери. – Ти ме унищожи за пореден път, Джеси.
– Ава, моля те. Бях съсипан. Загубих контрол. Мислех, че така мога да те забравя.