– Като се напиваш и чукаш други жени ли?
– Не знаех какво да правя – казва той тихо.
– Можеше да поговориш с мен.
– Ава, ти отново щеше да избягаш.
– Всички извинения, които ми поднесе, са били, защото съвестта ти те гризе. Не защото си бил пиян или заради имението. А заради това, че си ми изневерявал. Ти каза, че не си го правил откакто си с мен. Излъгал си ме. Всеки път, когато реша, че сме напреднали малко, се натъквам на неочаквани подробности. Не мога да понасям това повече. Не знам кой си ти, Джеси.
– Ава, ти ме познаваш – отвръща и поглежда към мен с умолителен поглед. – Прецаках всичко. Прецаках всичко, но никой не ме познава по-добре от теб. Никой.
– Забравяш Сара. Изглежда тя те познава прекалено добре – казвам с напълно лишен от емоция тон. – Защо?
Той се срива върху петите си и отпуска глава надолу.
– Аз те предадох. Исках да пия, но ти бях обещал, че няма да го направя. Знаех какво ще стане, ако го направя.
Потръпвам при неговото признание.
– И реши, че е по-добре да те набият?
– Да.
Стомахът ми се качва в гърлото, където вече е сърцето ми.
– Не разбирам.
Главата му остава сведена надолу.
– Ава, ти знаеш, че животът ми е бил много шарен – казва, а гласът му е тих. Той е засрамен. – Разбивал съм семейства, отнасял съм се към жените като с предмети и съм взимал неща, които не са мои. Съсипал съм толкова много хора, че чувствам това като наказание. Намерих своето малко късче от рая, но сега изглежда всеки е готов да се отклони от пътя си, за да ми го вземе.
Буцата в гърлото ми става по-голяма.
– Ти си единственият, който може да съсипе всичко. Само ти. С пиенето си, с това, че си властен маниак, с това, че чукаш други жени. Ти!
– Бих могъл да загърбя всичко това. Не мога да повярвам, че си моя, Ава. Ужасен съм, че някой ще те отнеме от мен.
– И затова караш жената, която ненавиждам, жената, която иска да те отнеме от мен, да те нашиба?
Той ме поглежда намръщено.
– Сара не иска да ме отнеме от теб.
Поклащам глава от безсилие.
– Напротив, Джеси, иска. Това, което си причиняваш, е истинска агония за мен. Ти наказваш мен, не себе си – казвам. Отчаяно искам той да разбере това. – Въпреки всичките гадости, които не спираш да сипеш върху мен, аз те обичам, но не мога да те гледам да си причиняваш това.
– Не ме изоставяй – моли той и ме сграбчва за ръцете. – Ще умра, ако те загубя, Ава.
– Не казвай това! – крещя по него. – Водим откачен разговор.
Той ме дърпа надолу да коленича.
– Не е откачен. Онзи кошмар, който сънувах, когато изчезна, просто ей така изчезна, ми даде представа какъв ще бъде животът ми без теб. Ава, това ще ме убие.
Безбройните извинения в съня му вече имат смисъл.
– Ако те напусна, това ще бъде, защото повече не бих могла да понеса да гледам как се нараняваш.
– Никога не би могла да разбереш колко много те обичам. – Той се пресяга към лицето ми, но аз се отдръпвам. Това изявление ме кара да побеснея. – Нека те докосна! – заповядва той и се опитва да ме сграбчи. Той изглежда паникьосан и обезумял и това ме разкъсва.
– Разбирам, Джеси, защото аз се чувствам по същия начин! – крещя му. – Въпреки че ти ме съсипа напълно, аз все още те обичам, мамка му, и се мразя за това. Така че не ми казвай, че не разбирам.
– Не е възможно. – Той сграбчва горната част на ръцете ми и ме дърпа напред със съскане. – Това просто не е възможно – настоява. Гласът му е суров. Той наистина не ми вярва.
Позволявам му да ме притегли към гърдите си и да ме стисне силно, но не мога дори да обвия ръце около него. Изтощена съм емоционално и съм напълно неподвижна. Силният ми, властен плейбой се е превърнал в уплашена и отчаяна душа. Искам си моя страстен Джеси.
– Ще отида да потърся нещо, с което да изчистя раните ти – казвам. Преборвам се със стегнатата му прегръдка. – Джеси, трябва да те почистя.
– Не излизай заради мен!
Освобождавам се и се изправям.
– Казах, че няма да те напусна. Бях сериозна. – Излизам от кабинета и го оставям да коленичи напълно замаян.
Нямам намерение да търся нищо, с което да почистя раните му. Това изобщо няма да помогне. Има само един начин, по който мога да го накарам да разбере, че знам как се чувства. И щом се налага, ще го направя.
Тридесет и първа глава
Бързо преминавам покрай тоалетните, препълнения бар и ресторанта. Няма да мине много време, преди да тръгне да ме търси, така че трябва да съм бърза.
Стигам фоайето и се качвам по стълбите, като взимам две наведнъж, обикалям площадката и пренебрегвам злобните погледи на жените.