И тогава я виждам.
Тя говори с няколко други жени, без съмнение за събитията от последния час. Все още е издокарана в кожения костюм и камшикът все още е в ръката ù. Приближавам се, спирам зад нея и другите жени замлъкват веднага. Очевидно любопитна какво е довело до този рязък край на разговора, тя се обръща с лице към мен. Изражението ù е надменно, примесено с болно удоволствие. Кръвта ми кипва още повече, когато тя застава отпуснато пред мен и започва да върти камшика в ръката си.
– Ти си ми изпратила съобщението от телефона на Джон – обвинявам я спокойно.
Тя почти се усмихва.
– Не знам за какво говориш.
– Разбира се, че не знаеш – поклащам глава невярващо. – Също така ти си ме пуснала да вляза в деня, в който открих общата стая.
– И защо бих направила това? – пита тя наперено.
– Защото го искаш – отвръщам. Гласът ми е изненадващо спокоен, като се има предвид, че се чувствам способна на убийство и че се треса. Погледите на другите жени прогарят кожата ми и аз ги оглеждам внимателно. – Всички вие го искате.
Никоя от тях не казва и дума. Те просто стоят там, наблюдават ме и вероятно очакват следващия ми ход.
Сара обаче не може да сдържи устата си:
– Не, момиченце, ние вече сме го имали.
Удрям.
Юмрукът ми се свива, полита и се спира в напомпаното ù с ботокс лице. Тя залита, губи равновесие на високите си токове и пада на задника си. Аз не спирам. Хващам косата ù по най-неподобаващия за възпитана дама начин и я изтеглям нагоре, блъскам я в стената и я хващам за гърлото. Изненадани възгласи изпълват площадката, после настава тишина, а единственият звук, който се чува, е дишането на Сара.
– Докосни го само още веднъж, независимо дали той го иска, или не, и аз няма да спра, докато не потроша всичките ти кости. Разбра ли ме?
Тя се опулва. Чувствам как трепери под ръката ми.
– Разбра ли ме? – крещя думите в лицето ù. Изгубила съм контрол.
– Да – цвърчи тя тихичко и започва да се извива в здравата ми хватка. Спряла съм ù въздуха.
Пускам я и тя се срива на пода в кожена купчина, диша тежко и се хваща за врата. Аз треперя от гняв, но се обръщам да огледам зашеметените физиономии на многото присъстващи, които изумено мълчат. Няма нужда да казвам нищо повече. Бях съвсем ясна със Сара и всички останали видяха на какво съм способна. Обръщам се и продължавам по пътя си, като треперя неконтролируемо и дишам тежко. Достигам до основата на стълбите към общата стая и се поколебавам за няколко секунди, но си спомням думите на Джеси и побягвам нагоре, подкрепена единствено от адреналина и решителността, които препускат по вените ми.
Влизам в слабо осветената стая, пренебрегвам няколко сцени, които се разиграват пред мен, и се опитвам да се абстрахирам от еротичната музика, която достига до слуха ми. Не съм тук, за да се възбуждам. Насочвам се вдясно и се оказвам на мястото, на което искам да бъда.
Двама мъже говорят тихо, докато някаква жена облича бельото си. В момента, в който се приближавам, те се обръщат към мен, а разговорът секва напълно, когато съм до тях. Един от мъжете ме поглежда предпазливо, а другият ми хвърля одобрителен поглед и устните му се разтягат в мрачна усмивка. Събувам обувките си, издърпвам тениската през главата си, хвърлям я на пода и разкопчавам дънките си.
– Ела да поиграем, сладурче – казва провлачено един от мъжете и тръгва към мен.
– Стив, остави я – предупреждава другият. Определено знае коя съм. Хвърлям му мръсен поглед и той поклаща глава.
– Тя иска да играе, нали, сладурче? – Тъмните му очи блестят към мен.
– Това е момичето на Джеси, Стив. Не си струва – опитва се да го убеди приятелят му, но Стив явно е взел решение и не иска да му се казва какво да прави, което ме устройва напълно.
– Всичко е позволено при секса в имението – остроумничи Стив и се ухилва. – Какво мога да ти предложа, сладурче?
– Сериозно, Стив, тя е важна за него.
– Тя е важна, така ли? Сега ще бъде важна и за мен. Уорд никога не е отказвал да дели.
Думите му предизвикват гадене в стомаха ми и към гърлото ми потича жлъчка. Виждам как другият мъж хваща ръката на жената и я издърпва с предупредителен поглед. Този Стив е нахален и самоуверен, но не по привлекателен начин. Не че има значение. Не планирам да се целувам с него.
Отивам до стойката на стената и избирам най-страшно изглеждащия камшик, който мога да намеря, а след това се обръщам и му го подавам със спокойни ръце. И най-малката съпротива би ме разколебала, но това е единственият начин да покажа на Джеси колко откачено е поведението му. Лицето на мъжа се разтяга в широка усмивка, когато приема камшика и прокарва очи по полуголото ми тяло. Свалям дънките, отивам към висящата златиста рамка и вдигам ръце над главата си.