„Мамка му!“
Какви ги върша? Как може да насърчавам такова глупаво поведение, когато той трябва да се възстановява? Притичвам към него. Няколко минувачи го забелязват и започват да приближават.
– Джеси! – викам, докато приближавам.
– Той добре ли е, скъпа? – пита мъж, когато стигам до Джеси.
– Не з... Какво! – Вдигната съм с една ръка и съм метната на рамото на Джеси.
– Не си играй с мен, Ава! – казва той самодоволно. – Досега трябва да си разбрала, че винаги печеля. – Бръква под полата ми и полага ръка от вътрешната страна на бедрото ми, докато крачи към колата с мен на рамото си.
Усмихвам се мило на всички, покрай които минаваме, но не си правя труда да се боря с него. Просто се радвам, че има силите да ме вдигне.
– Бикините ми са лъснали – оплаквам се, докато се пресягам да пригладя роклята над задника си.
– Не, не са – смъква ме бавно по тялото си, докато лицето ми не се озовава наравно с неговото. Краката ми са далеч от земята, а гърдите му са твърди и излъчват топлина. Очите му са си върнали част от блясъка и изучават моите. Ще ме целуне. Трябва да го спра.
Извивам се в ръцете му.
– Трябва да отидем до супермаркета – казвам, като заковавам поглед върху гърдите му, и се гърча, за да се измъкна.
– Как мога да оправя нещата, щом продължаваш да отбягваш опитите ми.
Приглаждам роклята си надолу и го поглеждам.
– Това ти е проблемът, Джеси. Не можеш да оправиш нещата, като ме разсейваш с докосване, вместо да говориш с мен и да ми дадеш някои отговори. Не мога да позволя това да стане отново – казвам, отключвам колата и се качвам вътре, като оставям Джеси с клюмнала глава да дъвче устната си.
Отбиваме към супермаркета и аз карам из паркинга в търсене на място за паркиране. Днес научих нещо ново за Джеси – не струва като пътник. Бях притискана да изпреварвам, да засичам хората и да сменям ленти. И всичко това в опит да спечеля няколко метра. Този мъж е луда глава, когато става дума за шофиране. Всъщност... този мъж е луда глава и точка.
– Там има място – мята ръка през зрителното ми поле и аз я избутвам.
– Това място е за родител с дете – отхвърлям предложението му и подминавам.
– И?
– И... не виждам никакво дете в тази твоя прекрасна кола. А ти?
Той отпуска поглед към корема ми и аз започвам да се чувствам изключително неудобно.
– Намери ли хапчетата си? – пита и не помръдва поглед от корема ми.
– Не – отговарям и се мушвам на едно празно място. Искам да обвиня него за това, че ме разсейва, но истината е, че личните ми организационни умения винаги са били скапани. Бях принудена да посетя отново доктор Монро, за да заменя втората опаковка противозачатъчни, която загубих в рамките на една седмица. Освен това си направих изследвания, за да съм сигурна, че не съм пипнала някоя полово предавана болест след постоянния секс без предпазни средства с Джеси. Намекът за активния полов живот, който е водил, не ми остави голям избор.
– Пропусна ли някое? – пита той и се хили присмехулно.
Тревожи се да не съм бременна ли?
– Цикълът ми дойде в неделя вечер – казвам. „Като някаква поличба“, искам да добавя, но не го правя. Изключвам двигателя.
Остава мълчалив, докато аз излизам от колата и чакам и той да излезе.
– Не можа ли да паркираш още по-далеч? – оплаква се, когато се присъединява към мен.
– Поне съм паркирала законно. – Тръгвам към редицата колички, подредени под навеса, и пъхвам монета, за да освободя една. – Някога пазарувал ли си в супермаркет? – питам, докато вървим по пътеката. „Джеси“ и „супермаркет“ не са неща, които си пасват естествено.
Той свива рамене.
– Кати го прави. Обикновено ям в имението.
Споменаването на суперлуксозния секс клуб на Джеси ме кара да кипна и да загубя всякакъв ентусиазъм за разговор. Усещам, че ме гледа, но го пренебрегвам и заковавам поглед пред себе си.
Докато се върнем в „Луссо“, вече е почти шест часът и откриваме, че вратата е поправена. Джеси отива да легне на дивана, изтощен от няколкото часа, прекарани навън, а аз стоя в кухнята, след като съм разопаковала покупките и се чудя какво да правя. Събота вечер е и наистина ми се иска да се настаня някъде с чаша вино. Няма вино и не мога да се настаня никъде, така че вместо това звъня на Кейт.
– Какво правиш? – питам, докато се разполагам върху един стол с кафе – не вино, а кафе.
– Тъкмо излизаме – казва тя радостно.
– Къде отивате? – Не мога да не ù завидя малко за вечерта, която ще прекара навън.
– Сам ще ме води в имението.
– В имението? – изтърсвам невярващо и цялата ми завист се разпада. Тя майтапи ли се с мен?