Насилвам очите си да се отворят и гледам празно в гърдите му. Толкова много ме боли, но не изпитвам никакво желание да помръдна или да дам глас на своето неудобство. Чувствам се успокоена, все едно се нося някъде отстрани и наблюдавам тази шокираща сцена отдалеч. А ако опитът ми да накарам Джеси да ме разбере се провали? А ако той отново накаже себе си? Не мога да понеса всичко това още веднъж и не само защото изпитвам пълна агония. Не бих могла да понеса да видя коленичилия Джеси да приема удари от Сара или от когото и да е другиго, ако трябва да сме точни. Не че някога ще мога да забравя тази картина и ще я изтрия от ума си. Тя ще бъде запечатана там завинаги.
Не знам колко дълго седим в тишина, аз – взираща се в далечината и напълно отчуждена от ставащото, и Джеси – плачещ, заровил лице в косата ми. Имам чувството, че минават часове, може би повече. Загубила съм всякаква представа за времето и за действителността.
На вратата се чука.
– Какво? – казва. Гласът на Джеси е накъсан и нисък и той подсмърча няколко пъти.
Вратата се отваря, но аз не знам кой е. Очите ми се реят в пространството толкова дълго, че вече ми се струва, че не са в орбитите си. Някой се приближава и оставя нещо на масата пред нас, но който и да е, не говори и напуска мълчаливо, а вратата на кабинета се затваря почти безшумно.
Джеси помръдва леко под мен, аз вдишвам рязко и болезнено и той замира.
– О, Боже! – звучи отчаяно. – Бебче, трябва да те преместя, трябва да видя гърба ти.
Поклащам глава леко и притискам лице в голите му гърди. Ще боли ужасно, когато ме премести. Искам да отложа момента колкото е възможно по-дълго. Собственият му гръб е кървава каша, но той лежи на него заради мен. Вероятно изпитва доста сериозна болка.
Въздиша и отпуска брадичката си върху главата ми.
– Защо? – грачи той и целува главата ми. – Не разбирам.
Ако можех да говоря, бих го запитала същото.
– Ава, трябва да прегледам гърба ти. – Той отново се раздвижва и болката ме прерязва, но аз стисвам очи и му позволявам да седне, като се настанявам в скута му.
Гравитацията ме удря в стомаха и внезапно усещам гадене, стомахът ми се свива, а тялото ми трепери, което само усилва болката още повече. Прегъвам се надве в скута му.
– Боже, Ава! – възкликва. Полага ръка на гърба ми в инстинктивен опит да ме успокои. Горещият допир ме разтърсва, аз изкрещявам и в този момент стомахът ми решава, че, да, има още нещо, което би могъл да върне. Повръщам по целия под.
– Мамка му! Ава, съжалявам. О, по дяволите! – Той издърпва косата от лицето ми и внимателно се опитва да ме хване по-здраво. – Мамка му! Мамка му, Ава, какво си направила? – стене. Гласът му ми подсказва, че гърбът ми сигурно изглежда по-лошо, отколкото го чувствам. Отчаяно се опитвам да овладея повдигането и да намаля болката. – Сега ще те преместя, ясно? – Той ме хваща под мишниците и става. Аз пищя. – Не мога да те повдигна, без да те докосвам – казва. Мърмори няколко проклятия и се опитва да ме пренесе на другия диван, без да докосва гърба ми.
Краката ми все още са меки и нестабилни. Никога не съм си представяла това.
– Легни по корем! – Той ме пуска на дивана по корем, а аз слагам ръцете под главата си като възглавница. – Ава, не мога да повярвам, че направи това. – Той коленичи до дивана и повдига стъклена купа с вода и бутилка с лилава течност. Изсипва течността във водата, взима памук и къса малко парче, след което го потапя в течността и го изстисква леко. – Това ще щипе, скъпа, но ще бъда нежен. – Той се появява в моето зрително поле и аз повдигам очи с известно усилие, за да срещна неговите, които са като зелени езера на страданието.
Взирам се невиждащо в него, мускулите ми отказват да работят.
Той свежда устни към моите и ме целува нежно. Това е първият път, в който не се налага да се боря с реакцията на тялото си към неговия допир. Той поклаща глава, оглежда гърба ми и рязко си поема дъх. Внимателно откопчава сутиена ми и го оставя да се разтвори настрани. Мекият памучен тампон се плъзга по кожата ми и аз имам чувството, че е бодлива тел. Проплаквам.
– Съжалявам – казва той. – Много съжалявам.
Извръщам лице към ръцете си и стискам зъби. Джеси се опитва да промие раните ми, като често сменя тампона, топи го в топлата течност за всяко болезнено намазване и псува при всяко мое потрепване.
Когато чувам как избутва купата по масата, облекчено изпускам дъха си. Извръщам лице назад и виждам, че първоначално лилавата течност сега вече е червена и в нея плуват използвани памучни тампони. Той се надига, взима бутилка вода и отново кляка пред мен.