– Можеш ли да седнеш?
Кимвам и започвам болезнения процес по надигането до седнала позиция на дивана, а Джеси проклина и пърха около мен. Сутиенът ми пада в скута ми и аз вяло се опитвам да го върна.
– Остави го! – Той притегля ръцете ми и ми подава водата. – Отвори уста! – Лишена от мисъл, приемам двете хапчета, които слага на езика ми. – Пий!
Бутилката е като къс олово в ръката ми, когато я повдигам към устата си. Той вероятно вижда, че се мъча, защото поставя пръсти в основата ù, за да ме облекчи, и аз с удоволствие изливам ледената вода в пресъхналата си уста. Джеси отива до бюрото си, взима ключовете и телефона си и ги пъха в различни джобове, след което навлича тениската си и се връща при мен.
Той взима дрехите ми от облегалката на дивана и кляка пред мен.
– Ще те прибера у дома – казва, отваря дънките при краката ми и ме потупва по глезена, а после ми помага да ги вдигна.
После мести поглед от тениската към голите ми гърди и се намръщва леко. Мисълта, че нещо може да докосва кожата ми, ми причинява гадене, но няма как да изляза оттук и да вляза в „Луссо“ гола от кръста нагоре.
– Може ли да опитаме? – Той издърпва висящия сутиен от ръцете ми, след което разпъва деколтето на тениската и я надява през главата ми.
Започвам да повдигам ръце, за да улесня Джеси, но сълзите потичат от очите ми в момента, в който правя това усилие. Клатя глава като луда. Боли твърде много.
– Ава, не знам какво да правя – изрича. Звучи отчаяно, но отдалечава дрехата от тялото ми. – Моля те, не плачи! – казва и целува челото ми, а сълзите продължават да се стичат по лицето ми. – О, по дяволите! – Той изсулва тениската от главата ми и я мята на дивана. – Ела тук! – казва, навежда се, пъха ръка под дупето ми и ме повдига с една ръка. – Обвий крака около кръста ми и сложи ръце на врата ми! Внимавай! – Правя бавно и внимателно каквото ми казва. – Добре ли си? – пита.
Кимвам и скръствам крака на гърба му, а той издърпва косата ми и поставя ръка на врата ми, като ме държи здраво, но без да ми причинява повече болка. Гърдите ми са притиснати към неговите, гърбът ми е напълно изложен, но изобщо не ми пука. Той се отправя към вратата и пуска врата ми, за да отвори, а след това отново го обхваща с ръка.
– Добре ли си, бебче? – пита, докато върви по коридора към лятната стая. Кимвам във врата му, но съм много далеч от добре. Чувствам се така, все едно съм била на слънце, а кожата ми е изгоряла напълно и е оголила плътта ми. – Джон! – крещи Джеси. Чувам множество ахвания, които звучат много по-шокирани, отколкото бяха на влизане.
– Как е момичето? – чувам наблизо ниския глас на Джон.
– Как ти изглежда, по дяволите? Вземи един чаршаф от склада.
– Ава? – измъченият глас на Кейт достига до ушите ми. – О, мамка му! Какво си направила, глупава краво?
– Ще я прибера у дома. – Джеси не се спира при никого, дори и при Кейт. – Тя е добре. Ще ти се обадя.
– Джеси, тя кърви.
– Знам, Кейт. Мамка му, знам. – Усещам как гръдта му се надига под мен. – Ще ти се обадя! – Кейт не казва нищо повече, но чувам Сам, който я успокоява. Обикновено веселият му глас е изпълнен със загриженост.
Разбирам, че се приближаваме до фоайето, защото чувствам хладния въздух по гърба си. Усещането е добре дошло.
– Джеси, приятел, не знаех.
Спираме рязко и настъпва тишина, всички загрижени разговори спират напълно, когато чувам гласа на Стив. Стискам Джеси с всичката сила, която събирам, и той потрива врата ми с носа си.
– Стив, може би трябва да благодариш на всичко свято, че тя в момента е в ръцете ми, защото ако не беше, чистачките щяха да чистят остатъците от теб цяла година. – Гласът на Джеси е убийствен, а сърцето му блъска диво.
– Аз... Аз... – Стив започва да заеква. – Не знаех.
– Никой ли не ти каза, че е моя? – очевидно изненадан пита Джеси.
– Аз... Аз предположих... Аз...
– Тя е моя! – реве Джеси и ме люлее в прегръдката си. Проплаквам от изгарящата болка, която движението му предизвиква. Той се сковава и завира глава във врата ми. – Извинявай – шепти. Чувствам как челюстта му се движи до мен. – Ти си мъртвец, Стив! – Джеси стои неподвижно няколко мига и аз знам, че гледа мъжа с убийствен поглед. Чувствам се отговорна.
– Джеси? – боботенето на Джон нарушава тежката тишина. – Всичко е наред. Има по-важни неща, нали?
– Да. – Джеси тръгва отново и повеят, който вътре ми се струваше приятен, изведнъж остро пронизва гърба ми. Той слиза бавно надолу.
– Ще отворя вратата. – Токчетата на Кейт тропат по стълбите.
– Ще се справя, Кейт.
– Джеси, спри да бъдеш такъв твърдоглав идиот и приеми нечия шибана помощ! Ти не си единственият, който се тревожи за нея.